Турецки си отбеляза наум, че изобщо не му се иска да спира.
— Ами добре, желая ви късмет, Настя!
Пежото закова до края на тротоара.
— Измислих нещо! Вие сте чудесен човек! Бих искала да ви се отблагодаря.
— По какъв начин? — заинтригува се Александър.
— Елате довечера в бар „Холивудски нощи“. На „Варварка“. Аз работя там.
— Като стриптийзьорка? — изплаши се Турецки.
— Не, какви ги приказвате! Като сервитьорка. Оттам си докарва по нещо половината от курса ни. Нали трябват мари.
— Така си е. Парите още никой не ги е отменил. И кога?
— Може и днес. Аз тъкмо днес съм на работа.
— Днес едва ли ще мога.
— Ами… Когато искате. Там е интересно. Идват актьори, режисьори, всякакви шоумени. Аз работя през два дена на третия. Вечер отваряме в пет. И до сутринта. Ще ви почерпя с коктейл, специалитет на заведението.
— Благодаря ви, Настя! Отдавна не са ме черпили момичета. Май от времето на студентската ми младост — каза с чувство Турецки.
— Тъкмо ще си спомните младостта! — Настя хвърли закачлив поглед към съветника от правосъдието и изскочи от колата.
Докато чакаше на червения светофар Саша си намисли следното: ако тя се обърне, ще отида в клуба й, какво пък толкова? Ако ли не… Момичето стигна до кръстовището с лека стремителна походка. Още миг, и щеше да изчезне. Сърцето му се разтуптя. На завоя Настя се обърна, усмихна се и махна с тънката си, обкичена с гривни ръка. Турецки въздъхна с облекчение. Отзад нетърпеливо натискаха клаксоните. Светофарът отдавна с все сила светеше в зелено. Александър натисна газта и си засвирка арията на Тореадора.
Не се получи празник за трима. Вечерта преди тържеството се обади Грязнов и каза, че независимо дали юбилярката иска да го види или не, той все пак ще намине да уважи любимата жена на най-добрия си приятел.
— Ще иска! — зарадва се Турецки.
Ирина се разсърди от своеволието на мъжа си.
— Какво толкова? Слава е наш човек! — оправдаваше се Александър.
— Може пък поне на моя празник да искам да съм само с теб и Ниночка? Мога ли да си позволя този лукс веднъж за четиридесет години? Ще дойде Слава, двамата ще излезете да пушите на балкона и ще си говорите само за работа. Сякаш не ви познавам!
— Заклевам се, че ще говорим само за теб! Да пукна, ако лъжа!
— Не ми трябват празни клетви! Освен това не искам за мен. Аз искам с мен.
— Знаеш ли какво? Покани Тамара. Може тя да омагьоса нашия Слава, да го залепи за себе си. Така ние ще си бъдем сякаш само двамата.
— Точно така — сякаш! Още повече че Грязнов не обича еманципираните жени.
— Аз също — отговори Александър.
Ирина сърдито изфуча нещо и отиде в кухнята.
Тамара беше стара приятелка на Ирина от студентските години, свободна и приятна във всяко отношение жена, която прие с удоволствие поканата.
Но тя не можа да омагьоса непреклонния Вячеслав. Изобщо този ден нищо не се получаваше както трябва. Още сутринта Турецки прати жена си на фризьор и смело се захвана с приготвянето на празничната трапеза. Гвоздеят на програмата трябваше да бъде задушен език по френски. На кухненската маса лежеше подробна инструкция за приготвянето на вече почистените и сварени телешки полуфабрикати. Александър трябваше да настърже ябълки и кашкавал. В получената смес да добави майонеза, много подправки, да намаже с всичко това лежащите върху тавата езици и да я сложи във фурната. Печенето да продължи двадесет минути при еди-каква си температура. Да се следи непрекъснато! Да не забрави да изключи после фурната!
Но по време на контакта на специалитета с фурната дойде Грязнов. Изпиха по едно малко, заговориха за работа, дяволите да я вземат. Излязоха на балкона да пушат… Нинка, на която беше прехвърлен контролът върху специалитета, заседна на телефона… Всичко завърши с това, че при тях нахлу Ирина с вид на подивяла фурия — миризмата на изгоряло се усещаше дори на стълбището. Езиците по френски бяха изгорели до въглен. Както и да се опитваха Слава и Александър да успокоят рожденичката, тя изведнъж горчиво се разплака. В този момент се появи еманципираната Тамара. Като видя разплаканата си приятелка и усети миризмата на изгоряло, тя само изръмжа с разбиране. После на масата вдигна тост за съвършенството на жените и нищожеството на мъжете. Този път не издържа Александър. Взе чашите и бутилката „Хенеси“ и изведе Слава на балкона…