— И се разделихте?
— Ами да. Тя искаше аз да си изляза направо на улицата. И да й оставя апартамента на родителите си. Но аз нямах друго жилище. Наложи се да разменим това.
— Сега къде живеете?
— На „Полежаевска“. В съвсем приличен едностаен апартамент.
— Отричате ли, че сте заплашвали Литвинов?
— Нали вече го обсъждахме. Аз казах, че ще го изтрия от лицето на земята. Ако това може да бъде възприето буквално, значи съм го заплашвал.
— Разкажете ми по-подробно къде и кога е станало това.
— Стана преди два месеца, когато по негова препоръка ни забраниха да работим. Нали вече ви разказах.
— Повторете ми го накратко още веднъж.
— Литвинов измисли нова система контролни тестове за проверка на препарата, който използваме в работата си. Това са абсолютно безсмислени тестове. И неизпълними. Аз отидох в луксозно ремонтирания кабинет на Литвинов и започнах да обяснявам на този разглезен господинчо, когото помня като студент с добри възможности, че цялата тази система за контрол е безсмислена. Той дословно ми отговори следното: „Ако ме бяхте включили в групата на авторите на вашия метод, ние с вас нямаше да си имаме никакви проблеми.“ Та така. Аз кипнах, казах, че това е груб шантаж. В отговор на което моят бивш ученик ми отговори: „Сега ни е дошло времето — на младите и груби. Или вашата клиника ще работи под моя патронаж, или изобщо няма да работи.“ Дума по дума. Тогава аз се развиках, че е мръсник и ще го изтрия от лицето на земята. И какво направи той? Извади от джоба си диктофон. Същия като вашия. И ми пусна направения запис. И аз чух на лентата собствения си глас, който крещеше, че ще изтрия Литвинов от лицето на земята. Това са неговите методи на борба! Но това мое избухване е само думи! Аз съм подготвил отчет за нашата дейност. Ще докладвам на министъра. Имам отзиви на водещи клиники в страната, където прилагат нашия препарат. Отзивите са блестящи! Ще приложа и мнението на истински специалисти, академици, които дават много скептични отзиви за измислената от Литвинов схема. Всичко това ще го сложа на масата! Точно с това ще изтрия Литвинов от лицето на земята!
— Защо не ми разказахте за това при първата ни среща?
— Не мислех, че трябва да преразказвам тези кавги.
— Тези кавги могат да ви струват свободата — въздъхна Турецки. — Добре, нека да се върнем на Зоя Дмитриевна. Заплашвали ли сте я? Биехте ли я? По време на съвместното ви съжителство или след това?
Нестеров погледна със съжаление към Турецки:
— Божичко, какви глупости! На вас самия ви е гадно да ми задавате такива въпроси.
— Въпреки това ми отговорете.
— Нито веднъж не съм я пипнал с пръст. Да заплашва жена може само някой морален изрод. Не съм я заплашвал.
— Нали все пак Литвинов ви развали семейството — това е факт?
— Това е факт. Но вместо Литвинов можеше да бъде Петров или Сидоров. Минаха пет години. Зоя Дмитриевна ми е дълбоко безразлична. Не знам как живее и не искам да знам. И абсолютно не ме вълнува дали тя има, или няма роман с Литвинов. И за да сложа всички точки над „и“-тата, ще добавя следното: там, зад стената на кабинета, седи забележителна жена. Не е толкова млада като Зоя и не е толкова голяма хубавица. Но е тъкмо това, което ми трябва. Аз съм много доволен от личния си живот, разбирате ли?
Вратата на кабинета се отвори. На прага стоеше Изабела Юриевна.
— Аз мога да потвърдя, че вчера в осем часа вечерта Анатолий Иванович си беше вкъщи и гледаше телевизия! — със звънтящ от сълзи глас каза тя.
— Тази жена има един недостатък: подслушва — каза Нестеров.
И по начина, по който се стопли лицето му от погледа към пухкавата, разплакана Изабела, Турецки разбра, че мотивът ревност отпада. Изобщо.
В джоба му звънна джиесемът. Турецки извади телефона и чу гласа на Вячеслав:
— Саня, какво става при теб?
— Приключвам.
— При нас има новини коя от коя по-интересни. Ние с теб сме като законните съпруги, всичко интересно го научаваме последни.
— Какво по-точно?
— Намерихме Танцьора?
— Сериозно? Къде?
— В моргата на Първа градска. Идвай.
Александър намери приятеля си в коридора на моргата. Грязнов пушеше и си говореше с пълен мъж с гумена престилка. Слава му махна с ръка: хайде, ела.