— Наистина впечатляват! — с жар се отзова Колобов. — На представените от мен снимки Маргарита Сергеевна разпозна човека, който в навечерието на убийството на Климович е забелязала в двора на блока им.
— Дайте снимките.
Колобов сложи на масата десетина различни снимки. Маргарита Сергеевна ги огледа и взе една, а по-точно тази на Дмитрий Круглов, която беше иззета от личното му дело.
— Това е той.
— Сигурна ли сте? — попита Турецки. — Тук се вижда само лицето. Погледнете и тази снимка: нисък мъж, дънки, черна тениска. Нали точно така описахте непознатия.
— Да, дрехите си приличат. Но лицето… Не, абсолютно не!
— Нали вие казвахте, че не сте запомнили лицето?
— Да. Но стана така, защото то е много неизразително. На мен ми се стори, че не съм го запомнила. А когато го видях, веднага го познах. Вижте му погледа… един такъв злобен, изпод вежди. Той по същия начин гледаше и към нас с Вадим. А този мъж — тя посочи снимката на Танцьора, — той е съвсем друг. Той има много… изразително лице. И косата му е толкова черна. И погледът му е властен. Много хубав мъж, макар и нисък. Истински мачо. Знаете ли, прилича ми на Ал Пачино.
Колобов ревниво се изкашля. Лисовска веднага отмести снимката на Танцьора.
— Сигурна съм, господин Турецки, че в навечерието на убийството на Вадим Яковлевич видях на двора именно този мъж! — Тя отново заби нокътя с дългия си маникюр в снимката на Круглов.
Лисовска се държеше като вътрешна, като член на следствено-оперативната група, усмихна се вътрешно Александър.
— Добре. Благодаря ви, Маргарита Сергеевна. А кога си идва съседът ви? Онзи, на чието място вечерта преди убийството е била паркирана старата жигула. Сигурно тези дни?
— Да, в четвъртък. Видях майка му, тя идва да полива цветята. Та тя каза, че Николай си идва в четвъртък. Тоест след два дни.
— Ами добре, благодаря ви.
— Колобов, изпрати симпатичната Маргарита Сергеевна в кабинета си и оформи протокола на свидетелските показания.
Сладката двойка изчезна.
— Ако продължава така, ще се наложи да вземем Лисовска на щат — усмихна се Грязнов. — Е какво, Саня? Какво излезе наяве?
— Излезе наяве Круглов. Изчезналият електричар. Трябва да направим обиск при него. Засега друго не виждам да се е появило. Танцьора се оказа лъжлива следа.
— Сигурен ли си?
— Разбира се. Ти нали видя как живее той. Вече знаем какъв е станал в новия живот. Преуспял бизнесмен. И колко бързо може да се оправи с всеки, който му напомни за миналото — това също го видяхме. В моргата, на съседната маса. Така че доктор Нестеров за него е минало свършено.
— Тогава защо му е изпращал картички?
— Блъф. Измислици на Зоя Дмитриевна. Аз така си мисля. Трябвал им е мотив за ревност…
— На кого — на тях?
— Аа, нали аз още не съм ти разказал за вчера.
— Да, би ми било любопитно да чуя. Аз те търсих у вас. Ирина каза…
— Добре, сега няма време. Аз тръгвам. Може още днес да успеем да проведем обиск. Ще ти се обадя по-късно.
В приемната Саша изпрати на Зиночка въздушна целувка, но момичето само кимна с достойнство и се втренчи в компютъра.
Когато пристигна на „Дмитровка“, Саша се втурна направо при Меркулов. Клавдия му докладва, че началникът няма да си дойде скоро. Заминал в Думата.
— Ще ви съобщя, когато Константин Дмитриевич се върне — произнесе тя с официален глас.
— Благодаря ти, радост моя! — усмихна се Турецки.
— Я стига… Вие сега си имате други радости — подигравателно каза Клавдия, без да го поглежда.
Какво ги е прихванало всички? Откъде? Не успяваш да се влюбиш, и вече всички всичко знаят. Бива ли такова нещо!
Когато се озова в кабинета си, Саша реши да изпие едно кафе в спокойна обстановка. Докато кипваше кафето, пушеше, гледайки през прозореца.
Джиесемът, който беше включил на излизане от кабинета на Грязнов, отново иззвъня. Номерът, който се изписа на дисплея, беше непознат на Турецки. Той отговори.
— Александър Борисович?
— Да, слушам.
— Аз съм Маша.
— Кой?
— Портиерката на девети блок. На „Староконюшена“.
— Да, да, помня. Здравейте, Маша.
— Вчера ме помолихте да ви се обадя, ако Литвинови излязат някъде.
— Да, бях ви помолил.
— Ами Марат Игоревич скоро след като вие си тръгнахте, замина с колата.