— А защо не ми се обадихте?
— Аз се опитах да се свържа с вас. Но джиесемът ви беше изключен.
— Как така? — Саша помнеше, че не беше изключвал телефона, докато се намираше при Настя.
— Ами да, изключен. Няколко пъти се опитвах да се свържа.
— Да, така е, аз бях… Това не е толкова важно. А Литвинов върна ли се?
— По време на моето дежурство — не. Смениха ме в девет сутринта, но той не беше се върнал.
— А Литвинова?
— Ах, той каза, че тя вдигнала кръвното и че не трябва да я безпокоят. Бил извикал лекар.
— И какво? Дойде ли лекар?
— Докато бях там — не. И още… вие ме помолихте да си спомня за единадесети или дванадесети септември. Не знам дали това трябва…
— Маша, моля ви елате в Главна прокуратура. Намира се на „Дмитровка“. И всичко ще ми разкажете.
— Ох, днес ми е невъзможно — сепна се момичето.
— А утре?
— Утре ще дойда. В колко?
Саша прецени, че сутринта може да е зает с някакви по-важни неща.
— В четиринадесет нула нула. Става ли?
— Добре.
— Е, до утре. Ще ви изпиша пропуск.
Едва приключи разговора с Маша Белих и изпи първата чаша кафе, и отново бе принуден да вдигне джиесема, който упорито звънеше.
— Ало, ти ли си?
— Настя! Днес ми се обаждаш вече за пети път!
— И какво от това? Не се ли радваш? — Гласът й прозвуча мрачно.
— Радвам се. Но това е невъзможно! Така не може, разбираш ли? Имам работа… Нали вчера ти обясних!
— Аз само за една минута, да разбера къде си.
— Къде съм? Аз съм в моргата, в кабинета на началника на МУР и още на много други места! И още. Току-що разбрах, че докато вчера съм бил при теб, джиесемът ми е бил изключен. Знаеш ли защо?
— Аз го изключих — промърмори Настя.
— Ти си луда! Как си могла?! Очаквах обаждане! Това е направо…
— Ами извинявай. — В гласа й прозвуча обида.
— Не се сърди. Но трябва да разбереш, че аз не съм някой студент, който се обажда през всеки две минути на приятелката си, защото няма какво друго да прави. Телефонът ми трябва за работа, разбираш ли? Много те моля да не се обаждаш през пет минути! И запомни: абсолютно забранено е да се изключва телефонът ми!
В слушалката се чу хлипане. След което последваха кратки сигнали заето. Ето, почна се… Не, ама каква е тази работа? Да изключи телефона! Представям си, ако го беше направила Ирина! Какво щеше да й се случи! Но Ирина никога не би си позволила такова нещо. Също както не си позволяваше да се обажда на мъжа си по джиесема за щяло и нещяло.
Саша запали цигара и си сипа кафе.
И все пак не можеше да се ядоса на Настя за повече от пет минути. Той целият все още беше напоен с нейния мирис, вкуса на кадифената й кожа, нейния весел смях, младото й гъвкаво тяло…
Глава 21
Мъжки разговор
Успяха да проведат обиск в квартирата на Дмитрий Круглов чак на другия ден, във вторник. Основен елемент от обзавеждането на изчезналия електротехник беше модерна компютърна маса, на която царуваше „пентиум“ последен модел. Другото в стаята се изчерпваше с тесен протрит диван, маса, телевизор, трикрилен гардероб от петдесетте години.
На остъкления балкон имаше купчина празни бутилки. Също там, в саморъчно направена от подръчни средства етажерка, бе намерен кашон, в който криминалистите откриха пластичен експлозив, жици, таймери, взриватели — цял арсенал. Снеха отпечатъци от пръсти, които бяха в предостатъчно количество, включително по вътрешната страна на кашона и неговото съдържание. Всичко това бе изпратено в лабораторията за сравнение с веществените доказателства, приложени към делото още от Томилин.
Беше почти ясно, че образците, иззети от местопрестъпленията и намерените в дома на Круглов, са идентични. Не беше ясно къде е самият Круглов.
Турецки и Грязнов сега седяха в кабинета на Александър на „Дмитровка“.
— Така може да се каже, че сме открили изпълнителя — рошеше рядката си грива Вячеслав. — Само че за какъв дявол му е притрябвало това? Да не би Нестеров да се е сдушил с въпросния електротехник, та той да гръмне първо единия, а после другия? Много ми се иска да намерим този Круглов. Ами какво става с твоя Нестеров? Ти още не си направил отчет за последното си посещение при него. Вчерашното.
— Аз, Слава, не само за това не съм се отчел.