— Ами казвай, излей си душата.
— Представи си, Слава, ти беше прав като никога, когато заподозря, че има роман между Литвинов и Зоя Руденко.
— Така ли?! Да не си ги хванал на калъп?
— Почти. Засякох ги вчера рано-рано в неделната утрин в кафененце на Стария Арбат близо до „Староконюшена“. Не издържах, отидох до дома на Литвинов и изясних, че червенокосата дама е пренощувала в тринадесети апартамент.
— А жена му?
— Жена му не си е била вкъщи. Тя била на вилата. Опа! Да, това вече си е сериозно!
— Кое?
— Склероза. Нали вчера ми донесоха разпечатка на телефонните разговори на Литвинов от петък до неделя?!
— А на Нестеров?
— И неговите също. — Саша бръкна в сейфа и извади една папка. — Наистина казаха ми, че там няма нищо интересно — промърмори Турецки, сякаш се извиняваше пред приятеля си, — но все пак… — Ето какво. За да не хабим времето напразно, вземи ти да прослушаш записа от вчерашния разпит на Нестеров. Ето ти слушалките, че не ми е интересно да го слушам за втори път. А пък аз ще прегледам разпечатките на разговорите на нашите фигуранти.
Саша се задълбочи в съединените с телбод листове.
Петък, 20 септември, 17,25.
М. И. Литвинова се обажда на телефон 141-25-78 (служебен номер).
М. И. Литвинов Марат? Можеш ли сега да говориш? Ще полудея! (Гласът е уплашен,)
М. И. Литвинов. Ало? Какво пак се е случило? Моля те, успокой се. Ще ти си обадя след малко.
Петък, 20 септември, 77,55. М. И. Литвинов се обажда на телефон 140-38-94 (домашен номер).
Литвинов. Сега ми обясни по-спокойно всичко.
Литвинова. Той пак звъня. Следователят. (Гласът е уплашен.)
Литвинов. По телефона?
Литвинова. На вратата. Аз не отворих.
Литвинов. Откъде знаеш, че е бил следователят?
Литвинова. Маша ми се обади отдолу, от портиерната. Каза, че идват при мен. Страхувам се. Ами ако той се върне? Не мога да се оправя с него! Там е без всякакъв надзор. Може вече да е избягал! И да ми се появи тук. Като нищо, нали е луд! Марат, трябва да направим нещо! Плати му, нека да изчезне!
Литвинов. Така. Първо, браво, че не си му отворила, и занапред недей да отваряш на никого, ясно? Нека да те извикат официално, с призовка. Не си длъжна да ги пускаш в дома си. Второ: аз ей сега ще отида дотам. Така че се успокой. Като се върна — ще ти разкажа всичко. Пий валериан. Или някакво питие… Опитай се да поспиш. А, чакай, още нещо! Покани за неделя някого на вилата. Звереви или още някого… Трябва да се разнообразиш. И не се нервирай, мила! Аз съм с теб? Нали така?"
Петък, 20 септември, 19,30…
Така, какво имаме тук? Саша отгоре-отгоре прегледа текста. Ето тук Литвинова кани за неделя гости на вилата. Обажда се на мъжа си на джиесема. Притеснява се как е той. При него всичко е наред и скоро ще се прибере. И нека тя си ляга, да не го чака.
Приключихме с петък. Събота, събота… През целия ден е тихо. Аха, в осем часа вечерта Литвинова се обажда на мъжа си на джиесема. Това си го бива! Саша заби поглед в редовете.
„Литвинова (плаче, трудно говори). Марат, Марат… Тук е толкова ужасно… Влязох в къщата… Той седи на масата… Вече е студен…
Литвинов (крещи). Кой? Какво значи студен?
Литвинова. Ти знаеш кой! Той е мъртъв!
Литвинов. Как? От какво?
Литвинова. Откъде да знам? Седи на масата. До него има бутилка водка. Празна. Всякакви остатъци от храна. Паднал е с лице на масата. Отначало го повиках, после се доближих, пипнах му пулса. Какъв ти пулс! Целият е леден. Ела веднага!
Литвинов. Ама че идиот! Намерил ми е запасите, козелът мръсен! Марина, успокой се…
Литвинова. Ще дойдеш ли?
Литвинов. Не мога, на работа съм! Колата е при теб. Докато приключа работа, вече няма да има влакове.
Литвинова. Аз тук ще полудея! Не мога да карам колата!
Литвинов. И не трябва! Извикай «Бърза помощ». Ще го приберат в моргата.
Литвинова. Така ли? А какво да им кажа?
Литвинов. Кажи им така, както си е. Че сме наели работник. Живеел сам. Напил се до смърт. Ти какво общо имаш? Ще го откарат. Запиши си къде. Днес не си идвай, забранявам ти! В такова състояние не може да караш кола! Пренощувай при съседите, ако се страхуваш да спиш в къщата. А сутринта си ела. Ще решим всичко. Аз ще реша всички въпроси, разбра ли?
Литвинова. Маратик, ела, моля те! Толкова ме е страх тук! Вземи едно такси и ела!
Литвинов. Да не си полудяла? Знаеш ли колко ще струва това? А пък аз трябва още и да го погребвам. Я се стегни! Извикай «Бърза помощ»! Повикай съседите. Това е! Край!“