Саша разтърка носа между очите си. Ето защо гражданката Литвинова в неделя през деня, когато се сблъска с него във входа си, беше като луда! Сега това състояние бе разбираемо, като се има предвид, че предната вечер се е занимавала с труп. А какво е правил Литвинов? Както излизаше според разпечатките на джиесема, той беше отменил неделните гости. И толкова. И както вече знаеха, бе прекарал нощта със Зоя Дмитриевна. Ама че хладнокръвен господин!
Но пък този мой Валера! Блейка, а не ченге! Нали го питах какво има в разпечатките? Има ли нещо важно? А той какво? Глупости. Врели-некипели. Няма що, хубави глупости!
И аз съм едно магаре! Трябваше да почакам, да видя какво ще прави Литвинов! Според думите на портиерката той е заминал малко след като съм си тръгнал! И е заминал… къде? Да оправя нещата с погребението. На кого? На електротехника! Ясно като бял ден!
— Кретен, магаре!
— Кого псуваш така, Санечка? — Грязнов изключи диктофона.
— Себе си! Кретен!
— А може ли по-подробно?
— Ето, чети!
Турецки побутна листовете към Грязнов, той самият си запали цигара и застана до прозореца.
Какво да направи? Трябва веднага да се обади във всички морги. Да разбере къде е трупът на Круглов. И да се понася натам с пълна газ! Едва ли са погребали Круглов за две денонощия! Докато направят аутопсия, епикриза, всякакви справки… Турецки вдигна телефона и даде необходимите разпореждания.
Грязнов отмести листовете.
— Кой ти донесе разпечатката?
— Валера Нарядчиков.
— И какво? Той не ти ли каза, че в тях има важна информация?
— Той дословно ми каза: няма никаква важна информация. И аз метнах листовете в сейфа. Ако бях ги прочел веднага…
— Веднага — това значи в понеделник?
— Да.
— Нали ти, Санечка, ако не ми изневерява паметта, беше пред дома на Литвинов в неделя рано сутринта? Мълчиш, а?
— Да, бях, нали сам ти казах.
— Дори извика там външно наблюдение, нали?
— Да. Пристигнаха Фонарев и Чесноков. Следяха Литвинов и Руденко. Те стигнаха до метрото, а след това Руденко, следена от Чесъна, си замина вкъщи. А Литвинов се върна у дома под зоркия поглед на Фенера.
— И какво стана после?
— Какво, какво? Ти разпитваш ли ме? — започна да се ядосва Турецки. — И сам знам, че съм магаре! Пуснах Фонарев да си ходи, съжалих го — все пак беше неделя. Казах му да бъде някъде наблизо. Поприказвах си с портиерката. Предупредих я да ми се обади, ако Литвинови напуснат дома си.
— И какво, не ти се обади, така ли?
— Ами… Аз, без да искам, съм си изключил джиесема.
— Ти самият си заминал на улица „Мансуровска“, в седми блок.
— Ти какво? Следиш ли ме? — извика Турецки.
— Какви ги говориш, Саня? Хайде да пийнем и да си поговорим като мъже. Не мислех, че ще трябва да водим такъв разговор, но сега виждам, че направо се налага.
Грязнов стана и заключи вратата. Извади от дипломатическото си куфарче бутилка водка, стерилизирани краставички и хляб.
— Доста скромно мезе — отбеляза Александър.
— За да не се отвличаш от разговора — отговори Грязнов, наливайки водка в чашите. — Хайде да пием за дружбата. За нашата дружба. Нали не възразяваш?
— Не. Засега не виждам причина да не подкрепя тоста ти — правеше се на интересен Турецки.
Пиха, после замезиха с по един крайшник и краставичка.
— Краставичките са супер — отбеляза Турецки. — Ти ли си ги правил?
— Не. Зинаида ги стерилизира.
— Зинуля? Секретарката?
— Самата тя.
— Ясно.
— Саня, хайде да оставим настрана Зина и да поговорим за Настя Вересова, за Ирина и за теб.
— Направо „Сага за Форсайтови“. Откъде знаеш за Настя? Шпионираш ли?
— Голям глупак си. Ти кого помоли да ти издири адреса й? Да не си забравил вече?
— Помолих Колобов.
— Точно така.
— И той веднага ти изтропа.
— Не ми изтропа, а докладва. Защото веднага разбра, че тя не е никаква свидетелка по някакво си там дело за кражба на кифла от супер.
— Изобщо не съм казал такова нещо. Какво общо има с това кифлата?
— Казах го образно. Саня! Мислиш ли какви ги вършиш? Това момиче може да ти бъде дъщеря.