— И какво от това? На вас влиза ли ви в работата? Твоят Колобов спи с Лисовска едва ли не в сградата на МУР, твоята Зинуля ти затваря краставички. Ега ти моралистите!
— Я по-тихо. Стига си буйствал. Хайде да пийнем още малко и ще ти разкажа една притча.
— Хайде да пийнем. Какво ми е на мен? Войникът си спи, службата върви. Сипвай.
— Вече сипах.
— За какво?
— За разбирателството.
— Забележителен тост. Напред!
След като пи, Турецки помириса парченце хляб.
— Та значи, Санечка, това е будистка притча.
— Да не си преписал думите от Мойсеев? Нашия баща-криминалист?
— Това не е важно. Важна е същността. А тя е следната: стар будистки монах и неговият ученик тръгнали на пътешествие през сезона на дъждовете. И до един от придошлите ручеи видели млада жена. Както ти, разбира се, Санечка, знаеш, будистките обети забраняват даже да се поглежда жена.
— Супер! Това е интересно. Дай оттук нататък по-подробно.
— И така. Въпреки обета старият монах качил момичето на раменете си и я пренесъл през ручея. През целия останал до вечерта дълъг път младият монах негодувал наум срещу своя учител. И чак през нощта, когато си легнали да спят, той си позволил да попита: „Учителю! Как можахте да постъпите по този начин? Това противоречи на всичките ни обети!“ В отговор старият монах се разсмял: „Да, но аз оставих момичето до ручея, а ти цял ден я носиш върху себе си. Така че кой от нас двамата е нарушил обета?“ Така че кой от нас е нарушил обета, Санечка? Аз, Колобов или ти? Ти това момиченце на име Настя го носиш на раменете си вече цял месец. На челото ти като звезда свети този „първичен инстинкт“. Всички го виждат. Дори подчинените ти, които изведнъж станаха капризни и не искат да работят в неделя или не могат да хванат в разпечатката на телефонните разговори онова, което трябва да посочат с пръст. Когато котката я няма — мишките танцуват! Бива ли така? Хайде, остави работата. Това е почти целият ни живот, но не съвсем. И не е най-важното. Какво правиш с Ирина?
— Че какво толкова?
— Как какво? Иде ми за това „какво?“ да ти цапна един по мутрата. Тя с весел глас на обесен ми съобщава: „Турецки го няма. Той има роман.“
— Ти… Вие… Вие какво, да не сте й казали?
— Глупак си, да знаеш. Кой би й казал? Аз? Колобов? Може би Лисовска?
— Тогава откъде тя?…
— Санечка! Аз, разбира се, не съм сексолог, нито психоаналитик, но ще ти задам въпрос, който със сигурност биха ти задали горепосочените специалисти: кога за последен път спа с жена си? Кажи, кога беше последният път?
Александър си допуши цигарата, смачка фаса в пепелника и веднага си запали нова. Ами да, преди месец, не по-малко. А преди? Госсподи! Нямаше ден, без да…
— Това не е твоя работа!
— Това е моя работа! Разбира се, не трябва чак да си спомняш дати. Защото преди, когато и да се обадех, знаех, че съм те откъснал от Ирина.
— Ти винаги си ми завиждал.
— Да, завиждах. Но с бяла завист. Нима не можеш да разбереш, че вие с Ирина сте моето семейство?! Не можех да ви се нарадвам, гордеех се с вас!
— Тя няма от какво да се страхува. Аз никога няма да я изоставя.
— Саня! Наистина си голямо магаре! Свикнал си да бъдеш щастлив, да си с Ирина, да имаш нейната любов. Изобщо не разбираш жена си… Тя сама ще те напусне!
— Кой? Ира? Мен?
— Да! И аз ще се оженя за нея.
— Какво? Я го виж ти!
— Ами какво правиш с това момиченце? С тази Настя?
— Подробно ли да ти опиша? — злобно присви очи Александър.
— Голям си глупак. Нямах предвид това. Свикваш я със себе си. Тя ще се привърже към теб. Ще я опитомиш. Какво право имаш да правиш това? Ти, женен мъж?
Саша потърка носа си между очите и тихо каза:
— Ние с нея имаме договорка: Настя е свободен човек. Когато поиска да си отиде, може да го направи. И дума няма да кажа.
— Договорка… нищо не струват такива договорки. За да се освободи от теб, тя трябва да спре да те вижда. Точно така, а не обратното.
— Още не съм готов да се разделя с нея! Не съм готов. Разбираш ли? Аз съм влюбен!
— Ами да, на дърти години те е ударил…
— Стига си говорил мръсотии! — извика Турецки. — Знам, че всичко това ще свърши и ще страдам. Така както сега страда Ирина. Но днес още нямам сили да скъсам тази връзка. Нямам, разбираш ли?
— Опитвам се да разбера.
На вратата на кабинета на Турецки някой чукаше. Чукаха вече доста отдавна и без всякакъв успех.