— Кой е? — попита Грязнов, след като се доближи до вратата.
— Трябва ми следователят Турецки — чу се заглушен от двойната врата момичешки глас.
— Вие коя сте? Как се казвате?
— Белих. Ние се разбрахме за днес.
— Една минута…
Грязнов се обърна към Саша, който кимна.
— Да, извикал съм я за четиринадесет. Това е свидетелка за Литвинови.
— Господи, само да можеше да си видиш сега мутрата. Ще уплашиш свидетелката. Добре, аз ще я разпитам… Има ли свободен кабинет?
Саша отвори чекмеджето на бюрото и извади връзка ключове:
— Ето, в двадесети сега няма никой.
— Аз ще поговоря с нея, а ти гледай да се оправиш.
Грязнов излезе, промърморвайки нещо вежливо-извинително. Саша чу част от думите: „извънредно съвещание“, „разрешете аз, генералът, да си поговоря с една толкова мила госпожица“…
Абсолютен сваляч! Ама иначе възпитава!
Но дълбоко в душата си Саша разбираше, че всичко, казано от Грязнов, е вярно. И в душата на Турецки цареше смут и объркване. Той тръсна глава и започна да прибира бюрото си. Прибра бутилката и мезето в хладилника, изми чашите, избърса плота.
Иззвъня телефонът. Саша вдигна слушалката.
— Александър Борисович! Безухов е. Докладвам обстановката: Дмитрий Круглов е умрял през нощта в петък срещу събота. В събота вечерта е бил докаран в моргата на болница номер… Там са направил аутопсия.
— Кога?
— В понеделник сутринта.
— Значи вчера? Трупът още ли е там?
— Не. Днес сутринта са го кремирали.
— Как така? Кой?
— Кой го е кремирал, засега не знам. Но в качеството на роднина се е представил Марат Игоревич Литвинов.
Глава 22
Нравствена полиция
В четвъртък сутринта Турецки седеше в кабинета си и още веднъж проучваше документите, които имаха отношение към смъртта на Дмитрий Круглов. Той изпуши почти цяла кутия цигари, докато задълбочено четеше тези документи.
Нямаше за какво да се хване. Електротехникът беше починал във вилата на Литвинов, след като изпил почти литър водка. Причина за смъртта: остра коронарна недостатъчност, спиране на сърцето.
Лекарите от „Бърза помощ“ посочиха в показанията си, че за съжаление случаят е съвсем стандартен. На въпроса каква е концентрацията на алкохола в кръвта на починалия отговориха, че сама по себе си концентрацията не е смъртоносна, но работата е в индивидуалния праг на поносимост. При това трябва да се пресметне съобразно теглото на тялото. А тялото беше доста хилаво. И явно недохранено. Имало признаци на дистрофия. А пък черният му дроб бил направо за оплакване. Цироза отвсякъде. И мозъкът му не бил наред. Корозирали съдове. Накратко казано, леталният изход бил просто неизбежен. Стопанката на вилата обяснила, че Круглов е инвалид от войната. Всички болежки са стари. И какво имаше за чудене? Напил се до козирката след дълго прекъсване — и хайде, чао.
Изследвали ли са кръвта за наличие на някакви препарати или отрови? Така, според общите параметри, са я изследвали. Освен алкохол — нищо, затова дали разрешение да бъде погребан. Той нали е самотен, този Круглов. Добре, че поне този мъж, стопанинът на вилата, се съгласил да го погребе. Иначе щял да лежи тук в хладилника до второ пришествие.
— По-добре да беше лежал — промърмори Турецки.
В крематориума все същата песен: този чудесен човек Литвинов се нагърбил с всички грижи и платил процедурата. Единствената му молба била всичко да стане бързо, защото бил зает човек и заминавал в командировка. Всички документи били редовни. Имало разрешение да бъде погребан. Защо да не услужат?
— Колко ли е струвало това — да услужите?
— Другарю следовател, обиждате ни!
Разбира се, вчера, в сряда, изтичаха във вилното селище на Медицинска академия (виж го ти къде се е уредил, мръсникът!). Намериха свидетели, отвориха вилата. Но не можаха да открият нищо, компрометиращо Литвинов. Всичко вече беше измито и прибрано. Криминалистите с тъга огледаха помещението.
— Не, Сан Борисич, много късно сме дошли. Може да се вземат само „пръстчета“. Но какъв е смисълът?
Ето я и цялата приказка. Много го бива нашия господин Литвинов!
Днес в единадесет нула нула Литвинов беше извикан официално с призовка в Главна прокуратура. Призовката връчиха вчера на личната му секретарка срещу подпис. Самият гражданин Литвинов, който толкова добре си беше уредил нещата само за ден и половина, изчезна неизвестно къде за цяло денонощие. В апартамента никой не вдигаше телефона. Но стана ясно, че Марат Игоревич периодично звъни на съпругата си на джиесема, съобщава й, че все още е зает с погребението, моли любимата си жена да не се притеснява и най-важното, да не отговаря на никакви позвънявания, нито на вратата, нито по телефона. Връзка само по джиесема.