Голям глупак, все едно че не може да се подслушва джиесем! Александър си погледна часовника. Беше единадесет без две минути. Точно в единадесет някой почука на вратата на кабинета.
Литвинов влезе, сложил си на лицето маската на безкрайно уморен човек, потънал до известна степен в скръб, но и доволен от себе си. Влезе с чувството за изпълнен дълг.
— Здравейте, Александър Борисович!
— Здравейте, Марат Игоревич. Седнете, моля. — Турецки стана и отиде до прозореца. — При мен е много опушено. Хайде да проветрим.
— О, не. Моля ви, не отваряйте прозорци. Аз имам хроничен синузит, така че не усещам никакви миризми и най-вече на тютюн. Затова пък много се страхувам да стоя на течение.
— Както обичате.
Александър се върна зад бюрото. Литвинов седна срещу него, хвърли поглед към диктофона.
— Ще записваме ли разговора?
— Да, това е официален разпит. Представете се. Кажете си адреса, местоработата, каква длъжност заемате.
Литвинов отговаряше със спокоен глас, в оперетния му баритон звучеше увереност.
— Моля ви, кажете ми какво правихте вечерта на деветнадесети септември? Това е миналият петък.
— Ходих на вилата.
— С каква цел?
— Трябва ли да имаш конкретна цел, за да отидеш в петък вечерта на вилата?
— Въпросите тук ги задавам аз.
— Да проверя какво става там. Ние с жена ми поканихме гости за неделя, затова закарах продукти. Бутилки с алкохол, други работи. Защото през почивния ден трябваше да закараме с нашата кола още една семейна двойка, пешаци, така да се каже. За да бъде по-свободно в колата, аз закарах част от продуктите в петък вечерта.
— През това време на вилата ви имаше ли някой?
— Да. Там работеше майстор-електричар. Знаете ли, ние започнахме ремонт, но преди да се заемем със стените, трябва да направим електроинсталацията. Там имаше майстор.
— Името и фамилията на майстора?
— Дмитрий Семьонович Круглов.
— Това е електротехникът от вашата кооперация на „Староконюшена“?
— Да, той е.
— Защо наехте точно него? Във вилните селища по принцип си има свои бригади, които приемат такива поръчки.
— А защо да не наема него? Аз го познавам… познавах. Той работи добре, когато е трезвен. И не взима скъпо. Освен това беше в отпуска и сам помоли да свърши тази работа. Каза, че иска да изкара някоя рубла.
— Вие сте отишли. Между другото, защо сте заминали сам, без жена си?
— Защото не се канех да оставам там задълго. За какво й е на Марина да се друса натам-насам?
— Но щом сте чакали гости в събота, тя би могла да остане на вилата в събота, да се подготви за партито…
— Това е наша семейна работа, как да се подготвяме за посрещане на гости. Марина реши, че ще замине в събота през деня. В петък не й беше добре.
— Добре. Вие сте пристигнали — и какво стана после?
— Погледнах как вървят работите. Скарах му се, защото за цяла седмица почти нищо не беше свършил. Разтоварих чантите, предупредих, че в събота през деня ще дойде Марина Илинична, а в неделя ще имаме гости, а той ще почива. Това е всичко.
— Вие пихте ли с него?
— Опазил ви Господ! Аз карах!
— Хайде да сметнем. Оглед на свършената работа, изваждане на продуктите и слагането им в хладилника. За всичко е трябвало половин час. Съседът ви, Гейченко, каза, че сте останали в къщата два часа и тридесет минути. И сте си заминали късно вечерта. В двадесет и три часа. Какво сте правили там?
— Ами… Наложи се да си поговоря с Круглов. Той цяла седмица беше седял съвсем сам, като отшелник. Помоли ме да пия с него чай.
— А водка пи ли?
— Пред мен — не.
— Вие казвате, че Круглов е работил при вас на вилата почти цяла седмица. А той кога точно е пристигнал там?
— В първия ден на отпуската си. На дванадесети. Аз сам го докарах. Нали той не знаеше как да стигне дотам.