Застана под струята гореща вода на душа и постоя така няколко минути, преди да протегне ръка към шампоана. Какво ли правеше Майкъл сега? Беше почти 4:00 сутринта тук, а това означаваше 9:00 в имението на МакДъф. Тя му се беше обадила снощи, както беше обещала. Той звучеше щастлив, дори развълнуван. Каза, че имал кошмар предишната нощ, но МакДъф се погрижил за него. Господи, надяваше се, че той е щастлив. Поне той беше в безопасност, а това беше най-важното.
„Бъди щастлив и спокоен, Майкъл. Работя, за да мога да те върна у дома.“
Ройд вдигна поглед, когато тя излезе от банята след десет минути.
— Ела тук. Има нещо, което трябва да видиш.
— За „Констанца“? — Тя бързо отиде до бюрото. — Открил си нещо?
Той поклати глава.
— Реших първо да проверя какви са местните новини. — Той завъртя екрана на компютъра към нея. — Полицията е обявила, че не са намерени тела при експлозията в къщата ти и че ти официално си включена в списъка на изчезналите.
Тя смръщи вежди.
— Но това са стари новини. Ти ми каза, че от пожарната вече са го разгласили. Защо се държиш така, като че ли…
— Не сме очаквали това, което пише във втория параграф. Продължи да четеш.
— За какво говориш? Не виждам… О, мили Боже! — Погледът й се премести върху лицето му. — Дейв? — прошепна тя. — Дейв е мъртъв.
— Така изглежда. Проверих във вестниците. Тялото му било намерено вчера следобед в канавка извън града.
Погледът й се върна на статията.
— Застрелян. Убиецът неизвестен.
— Полицията има някои предположения.
Тя поклати глава, за да я проясни от шока.
— Аз? Търсят мен. Мислят, че аз съм го направила. — Тя се отпусна на леглото. — Мили Боже!
— За тях, това има смисъл. Ти предизвикваш експлозията в къщата си и се надяваш, че всички те мислят за мъртва. После убиваш бившия си съпруг.
— Но накрая ще открият, че не съм умряла по време на експлозията.
— Помни, полицията вярва, че ти не си уравновесена и че не мислиш логично.
— Но защо да убивам Дейв?
— Обикновено има спорове след развод. Нима казваш, че вие не сте имали?
— Разбира се, че сме имали. Но аз не бих… — Започна да трепери. — За Бога, той ми беше любовник! Родих неговото дете!
— А той се е оженил за друга след развода. Защото ти си лежала в психиатрична клиника.
— Нямаше да ме изпишат оттам, ако не бях в стабилно състояние! — процеди тя през зъби.
— Така ли? Има много истории за преждевременно изписване на пациенти, които после извършват убийство или самоубийство.
— Млъкни!
— Само играя ролята на адвокат на дявола. В статията пише, че съпругата на Едмъндс казала, че той излязъл веднага, след като получил телефонно обаждане. Изглеждал много развълнуван, но не пожелал да й каже къде отива. Естествено е да не гори от нетърпение да каже на съпругата си, че бившата му съпруга иска да се види с него.
— Жан не го ревнуваше от мен.
— Защо? Ти си красива, умна и си майка на Майкъл.
— Тя просто… Тя е типът жена, за която Дейв би се оженил, и тя го знае. Единствената й цел беше да е домакиня, която си седи у дома и помага на Дейвид с всичко, което може. Разбра, че не съм заплаха за нея, и искаше само онова, което е най-добро за Майкъл.
— Но се обзалагам, че в момента размисля. Вдовица, която изпитва силна мъка, винаги търси отмъщение.
— Ще млъкнеш ли най-после? — Тя вдигна треперещата си ръка към главата. — Трябва да помисля.
— Опитвам се да ти помогна. Трепериш и… — Той спря. — Ти самата вероятно тъжиш за онова копеле. И това ти пречи.
Вълни на шок отново преминаха през нея.
— Той не беше копеле. Имаше слабости като всеки друг, но…
— Добре, добре. — Ройд затвори лаптопа рязко, с едва сдържана агресия. — Какво ли знам аз? Обаче аз нямаше да изоставя партньора си в беда. Доколкото знам, брачните връзки трябва да са много по-здрави. Той е трябвало да бъде там с теб.
— Не разбираш колко трудно се живееше с Майкъл.
— Но ти също си живяла с него. Не си си тръгнала. — Той продължи, преди тя да е успяла да отговори. — Тъжи колкото искаш, щом си толкова глупава. Но не позволявай това да ти попречи да се грижиш за твоята безопасност. Играта загрубява, но ще трябва да се справим.