— Мисля, че той си търси извинение, за да те остави тук.
— Защо мислиш така?
Той сви рамене.
— Интуиция? Може би Ройд се намира в затруднено положение и му е трудно да направи избор. А това може да е много мъчително за някого, който е свикнал да се съобразява само със себе си. Той не иска ти да бъдеш ранена, но пък, от друга страна, може би ще успееш да му помогнеш да залови Санборн.
— Повярвай ми, Ройд не позволява на чувствата да му пречат да вземе решение.
„Бих убил заради теб.“
— Ти май се сети нещо. — МакДъф изучаваше лицето й.
— Не казвам, че Ройд е човек, който би допуснал слабост. Но предполагам, че той също може да се поддаде на стимул, който не е пряко свързан с отмъщението. А това може да го направи непредсказуем.
— Той е непредсказуем от мига, в който го срещнах. — Тя тръгна към вратата. — Ще ми уредиш ли телефонен разговор с Жан Макгуайър? Ще се върна до час.
Той кимна.
— Ще направя, каквото мога. В момента тя лети над Атлантическия океан. Може да е необходимо известно време.
Изведнъж й хрумна нещо.
— Тръгнала е дори преди да ме е проверила? Сигурно сте много близки.
Той се усмихна.
— Може да се каже, че сме една душа. Но тя не тръгна заради мен. Не можа да устои, когато й казах за детето. — Той вдигна телефонната слушалка. — Сега, по-добре е да отидеш да се разбереш с Ройд, а да оставиш мен да се свържа с Жан. Ти не ми даде почти никакво време.
Тя побърза да излезе от стаята и изтича по коридора. Ройд беше казал, че Майкъл е на игрището с Джок, но тя трябваше да се види първо с Ройд. Беше казала на МакДъф, че той винаги е непредсказуем, но нещо се беше променило и го усещаше дори по-силно от МакДъф…
Тя нямаше да му позволи да тръгне, защото той започваше да се съмнява дали би могъл да изложи и нея на риск.
Изтича нагоре по стъпалата. Провери първо в неговата стая. После отиде да се увери, че не е в конюшнята, където бяха оставили взетата под наем кола.
Ройд седеше на леглото и говореше по телефона, до него лежеше отворен брезентовият чувал. Затвори, щом тя влезе в стаята.
— Дойде да се сбогуваш с мен ли?
— Не, дойдох да ти кажа, че ще дойда с теб. МакДъф е намерил човек, който да се грижи за Майкъл. Мисля, че решението на този проблем е задоволително.
— Наистина ли? — Той се изправи и затвори чувала. — Сигурна ли си?
— Да. Престани да се опитваш да разклатиш моята увереност. — Софи стисна длани. — Това е правилното решение. Знам го.
— Кажи ми същото, когато си на хиляди мили от сина си.
— Дяволите да те вземат! — Гласът й не звучеше така уверено. — Ти нямаше никакви проблеми с това, да ме използваш, когато започнахме. Какво, по дяволите, е различно сега?
Той срещна погледа й през стаята.
— Разликата е в това, как искам да те използвам сега.
Не можеше да диша, чувстваше как я залива топлина.
— Ти го усещаше — каза той. — Аз не съм човек, който може да крие това, което изпитва.
Софи навлажни устни.
— Аз обаче не мисля, че сексът трябва да пречи на онова, което е важно и за двама ни.
— И аз мисля като теб. Така че може би това не е секс. — Устните му се изкривиха. — Това май те разтърси. Ако е само секс, значи е толкова силно, че да ме извади от равновесие. А щом е толкова силно, ще имаш проблеми с мен. Аз не съм студен и цивилизован като бившия ти съпруг. Така че, помисли два пъти, преди да тръгнеш, където и да било с мен.
— Нима се опитваш да ме накараш да се страхувам от теб? — Тя поклати глава. — Няма да ме изнасилиш.
— Няма, но може да опитам почти всичко друго.
— Ще тръгна с теб.
— Чудесно. Добре. Защо да се тревожа? Искам само да получа от теб каквото мога, преди да те убият. — Грабна чувала. — Уредил съм самолет. Искам да тръгна оттук след трийсет минути.
— Тогава ще трябва да почакаш, за да говоря с Майкъл. Той все още на игрището ли е?
— Доколкото знам.
— Ще се срещнем при колата веднага, когато свърша.
— Трябва да се видя и с Джок. Изпрати го във вътрешния двор.
Той излезе от стаята. Софи си пое дълбоко дъх. Господи, трепереше! И все пак, още чувстваше как горещината я залива на вълни. Това я объркваше. Беше завладяна от страх и ужас, от тревога за Майкъл, а после, изведнъж и неочаквана, се появи тази нужда, по-силна от всичко. Отговорът й беше силен и независим, от каквито ида било ограничения — като на разгонено животно.