Не можеше да му отговори. Дяволите да го вземат. Смел и груб, но понякога й се искаше да го прегърне, да го утеши. Точно когато успяваше да издигне защитни бариери срещу него, той казваше нещо, което я караше отново да омекне.
— Благодаря ти. — Тя прочисти гърлото си. — Ще го имам предвид.
Той не каза нищо. Дали спеше? Софи прекрасно знаеше, че не би могла да задреме.
Щеше да го има предвид? А как би могла да го забрави?
Глава 15
Върнаха се в къщата едва няколко часа след залез-слънце.
— Добре ли си? — запита Ройд докато отключваше вратата. — Много си тиха.
Тя се насили да се усмихне.
— Чувствам се чудесно. И защо да не е така? През последните няколко часа не съм правила нищо друго, освен да се излежавам на плажа. — Тя влезе преди него във вътрешния двор. — Ти беше прав. Имах нужда от няколко часа спокойствие и почивка.
Макар че спокойствието беше съмнително и противоречиво. Тялото й си почиваше, но умът и чувствата й — не. Те сякаш вибрираха.
И Ройд го знаеше, усещаше го.
Виждаше, че той също е нащрек, изражението му не беше спокойно. Софи извърна поглед от него и тръгна по-бързо.
— Добра идея беше да пренебрегнем кубинския ресторант и…
— Ще имам ли късмет?
Тя веднага се закова на място.
— Какво?
— Чу ме — каза той грубо. — Може би това не е най-дипломатичният начин да го кажа. Но трябва да знам.
Тя се обърна с лице към него.
— Дали ще имаш късмет? — повтори. — За Бога, караш ме да се чувствам като евтина проститутка, която „забърсват“ от някой бар.
— Не е така. Аз просто трябва да… О, забрави! — Ройд мина покрай нея и започна да изкачва стъпалата по две на веднъж. — Би трябвало да знам, че ще…
Тя чу как вратата на спалнята му се затръшна. Гледа втренчено след него една — две секунди, преди да продължи нагоре по стълбите. Беше изумена, възмутена и объркана.
И разочарована. Не знаеше какво е очаквала, но не беше да я отхвърлят така рязко.
И така, какво искаше тя? Казваше си, че няма начин да прави секс с Ройд. Това щеше да бъде грешка. Единственият им общ интерес беше да заловят Санборн и Бош, а иначе те двамата бяха различни като деня и нощта. Човек не може да изгради връзка, ако няма нищо общо с другия. С Дейв имаха еднакви интереси и цели, а бракът им пак се беше провалил. Връзката им се оказа прекалено слаба, за да издържи на трагедията. Нима би могла сега да очаква да се получи връзка с мъж, който…
Боже, за какво мислеше? Ройд не искаше връзка. Той искаше секс.
А нима тя не искаше също секс? Защо й бяха всички тези анализи, след като нямаше намерение да се обвърже?
Вратата на стаята му се отвори. Сърцето й подскочи в гърдите.
— Трябваше да ти кажа. — Гласът му трепереше. — Казах всичко погрешно. Не съм глупав, но когато съм край теб, ми е невъзможно да се изразявам правилно. Не знам защо. Всичко обърквам.
Тя стисна здраво перилата.
— На мен всичко ми изглеждаше ясно.
Той поклати глава.
— Ти мислиш, че съм те обидил. Използва думата „евтина“. Това е последното, което бих си помислил за теб.
Тя навлажни устни.
— Наистина ли?
— Ти не ми вярваш. — Ройд стисна ръце в юмруци. — Онези думи просто излязоха от устата ми. Окей? Израснах груб и ми се е налагало да бъда груб през целия си живот. Казах каквото мисля. Не се получи красиво, но отговаряше на истината.
Тя не можеше да откъсне поглед от него.
— Какво, тогава, искаше да кажеш?
Той мълча малко.
— Че ще се смятам за най-щастливия кучи син на планетата, ако ми позволиш да те докосна. Ако ми позволиш да правя секс с теб, ще се чувствам така, все едно съм спечелил от лотарията. — Той направи гримаса. — Това също беше грубо. Не мога да се изразявам по-различно. Това съм аз.
— Грубо беше.
Но осъзна, че дори неговата грубост я вълнува.
— Обаче бях искрен. Не искам да съм друг, освен честен, с теб. Не се опитвам да те придумам да дойдеш в леглото ми. Можех да направя това в началото, но сега е прекалено късно. Ти трябва да го искаш толкова, колкото го искам аз.
— А ако не го искам толкова?
— Няма да е хубаво — каза той простичко. — Аз го искам прекалено много. Може да те нараня, като те накарам да чувстваш това, което чувствам аз. Не мога да го направя. Трябва да искаш това, което искам аз. В противен случай, не ми позволявай да те докосна. — Погледът му не се отделяше от лицето й. — Май те плаша.