Поаро замислено наведе глава.
— Разбирам какво имате предвид. Това е алибито на човек, който не е знаел, че ще му са налага да представя такова.
— Точно така! Освен това не ми изглежда в тази работа да е замесен външен човек.
Поаро бързо каза:
— Съгласен съм с вас. Това е семейно дело. Като отрова, която действува в кръвта, нещо, което е вкоренено дълбоко в човешката природа. Според мен тук имаме работа с омраза и знание… — Той размаха ръце.
— Не зная, много е трудно!
Сагдън го бе изчакал почтително, но не беше особено впечатлен от думите на Поаро.
— Точно така, мосю Поаро. Но не се страхувайте, ще се справим със случая по метода на елиминирането и логиката. Изяснихме вероятностите, т.е. хората, които са имали възможност да го направят. Джордж Лий, Магдалин Лий, Дейвид Лий, Хилда Лий, Пилар Естравадос, бих добавил и Стивън Фар. А сега да разгледаме мотива. Кой е имал причина да премахне стария мистър Лий? Тук също можем да елиминираме някои хора. Например мис Естравадос. Според сегашното завещание тя не получава нищо. Ако Симеон Лий бе починал преди майка й, делът на майка й щеше да се падне на нея (освен ако майка й не е била взела друго решение), но тъй като Дженифър Естравадос е починала преди Симеон Лий, нейният дял се преразпределя от членовете на семейството. Значи мис Естравадос е имала определен интерес Симеон Лий да живее. Той я е харесал; било е сигурно, че е щял да й остави голяма сума пари в едно ново завещание. От убийството му тя само е можела да загуби. Съгласен ли сте с това?
— Напълно.
— Остава, разбира се, възможността да е прерязала гърлото му в някоя разгорещена кавга, но това ми изглежда много слабо вероятно. Освен това са били в отлични взаимоотношения, а и тя не е била тук достатъчно дълго, за да имат някакъв конфликт. Следователно вероятността мис Естравадос да е замесена в това престъпление е много малка — макар че човек не бива съвсем да пренебрегва неанглийския маниер на убийството, както се е изразила вашата приятелка мисис Джордж Лий, нали така?
— Не я наричайте моя приятелка! — извика Поаро. — А какво тогава ще кажете за вашата приятелка мис Естравадос, която ви намира толкова привлекателен?
Достави му удоволствие още веднъж да види смутеното изражение на Сагдън. Полицаят се бе изчервил като домат. Поаро го наблюдаваше със злобничко удовлетворение.
Той каза с малко натъжен глас:
— Вярно е, че имате превъзходни мустаци… Кажете ми, използувате ли специална помада?
— Помада? Господи, не!
— А какво им слагате?
— Да им слагам нещо? Абсолютно нищо. Те просто си растат.
Поаро въздъхна.
— Вие сте галеник на природата. — Той поглади своите собствени пищни мустаци, след това въздъхна отново. — Независимо колко скъп е препаратът — измърмори той, — възстановяването на естествения цвят неизбежно влошава качеството на косъма.
Сагдън, който не се интересуваше от подобни фризьорски проблеми, продължи делово:
— Като разглеждаме мотива за престъплението, струва ми се, че бихме могли да изключим и мистър Стивън Фар. Не е изключено да е имало някаква разправия между баща му и мистър Лий, но се съмнявам. Фар беше съвсем спокоен, когато спомена този въпрос. Имаше съвсем уверен вид — не мисля, че се преструваше. Според мен при него няма да открием нищо.
— Съгласен съм с вас — отвърна Поаро.
— Има и още един човек, за когото е било важно мистър Лий да живее — синът му Хари. Вярно е, че е включен в завещанието, но не съм сигурен дали го е знаел. Във всеки случай не е можел да бъде сигурен! Общото впечатление е, че Хари е бил със сигурност изключен от завещанието с напускането на дома. Сега обаче отново е очаквал да бъде облагодетелствуван! За него е било важно баща му да направи ново завещание. Не е толкова глупав да го убива сега. Освен това знаем, че не е имал възможността да го направи. Виждате, че напредваме — елиминирахме доста хора по този начин.
— Вярно е. Скоро няма да остане никой!
Сагдън се ухили.
— Е, не сме толкова бързи! Имаме Джордж Лий и жена му, Дейвид Лий и мисис Дейвид Лий. Те всички имат изгода от смъртта му, а Джордж Лий, доколкото разбирам, просто е болен на тема пари. Освен това баща му го е заплашил, че ще ограничи издръжката му. Значи Джордж Лий е имал мотив, имал е и възможността да го направи!
— Продължавайте — каза Поаро.
— Имаме и мисис Джордж Лий! Тя обича парите както котката — мляко! Освен това съм готов да се обзаложа, че е затънала в дългове в момента! Ревнува от испанката. Веднага е забелязала, че испанската девойка печели влияние над стареца. Чула го е да вика адвоката си. Затова е действувала незабавно. Мисля, че тук разполагаме с нещо.