— Възможно е.
— После имаме Дейвид Лий и жена му. Те са наследници според сегашното завещание, но не смятам, че паричният мотив е най-решаващият в техния случаи.
— Така ли?
— Да. Дейвид Лий е мечтател, той няма търговски нюх. Той е особняк. Аз виждам нещата така съществуват три възможни подбуди за това убийство: диамантите, завещанието и, е, най-обикновена омраза.
— А, значи отчитате това!
Сагдън каза:
— Естествено. Нито за миг не е излизало от ума ми. Ако Дейвид Лий е убил баща си, според мен това не е било заради пари. Ако той е престъпникът, това би могло да обясни кръвта!
Поаро го изгледа одобрително.
— Да, чудех се кога ще отбележите и това. Толкоз много кръв — това са думите на мисис Алфред Лий. Това ни връща назад във времето към древни ритуали — кърваво жертвоприношение, когато жертвата е била намазвана със собствената й кръв…
Сагдън каза намръщено:
— Искате да кажете, че този, който го е направил, е бил луд?
— Драги приятелю, в човека се крият толкова инстинкти, за които той сам не подозира. Жаждата за кръв, стръвта към жертвоприношение!
Сагдън каза колебливо:
— Дейвид Лий изглежда толкова кротък човек.
Поаро отвърна:
— Вие не разбирате от психология. Дейвид Лий е човек, който живее в миналото. В него споменът за майка му е жив. Толкова години е странял от баща си, защото не му е простил начина, по който се е отнасял с майка му. Да предположим, че е дошъл тук с намерение да прости. Но може да не е бил способен на прошка… Знаем едно — че когато Дейвид Лий е стоял до трупа на баща си, той е изпитал известно удовлетворение. „Бог забавя, но не забравя.“ Възмездие! Отплата! Злото, което се заличава чрез изкупление!
Сагдън внезапно потрепери. Той каза:
— Не говорете така, мосю Поаро. Карате ме да изтръпвам. Възможно е да е така, както казвате. Ако е така, мисис Дейвид знае — и смята да го прикрива. Мога да си я представя как го прави. От друга страна не мога да си я представя като убийца. Тя е толкова обикновена и спокойна жена.
Поаро го изгледа с любопитство.
— Значи така ви изглежда? — промърмори той.
— Ами… самата й фигура го излъчва, ако разбирате имам предвид.
— О, разбирам ви отлично!
Сагдън го изгледа.
— Хайде, мосю Поаро, вие си имате идеи за този случай. Не ги крийте.
Поаро изрече бавно:
— Да, имам идеи, но те са доста мъгляви. Бих искал първо вие да резюмирате случая.
— Ами, както вече казах, има три възможни мотива: омраза, облагодетелствуване и тези диаманти. Да видим фактите в хронологичен ред: 3.30. Семейно събиране. Телефонен разговор с адвокат, чут от семейство. После старецът си го изкарва на всички и ги изгонва. Те се измъкват навън като подплашени зайци.
— Хилда Лий обаче остава — каза Поаро.
— Така е. Но не за дълго. После към шест Алфред е повикан при баща си и има неприятен разговор. Хари е трябвало да бъде приет обратно в семейството. Алфред е недоволен. По принцип Алфред би трябвало да бъде поставен на първо място сред заподозрените. Както и да е, след това идва Хари. Той е в бойно настроение, защото нещата със стареца отиват на добре. Но преди тези две срещи Симеон Лий открива липсата на диамантите и ми телефонира. Той не споменава нито дума за това пред двамата си сина. Защо? Според мен, защото е бил сигурен, че нито един от тях не е бил замесен. Не е подозирал нито един от тях. Според мен, аз продължавам да поддържам това, старецът е подозирал Хорбъри и още един човек. И съм почти сигурен какво е възнамерявал да направи. Спомняте си, нали, изричните му думи никой да не го безпокои тази вечер? Защо? Защото се е подготвял за две неща: първо — за моето идване и второ — посещението на тази друга заподозряна личност. Той е поканил някого при себе си веднага след вечеря. Коя е била тази личност? Може да е бил Джордж Лий. А още по-вероятно — жена му. И още една личност намира място в тази картина — Пилар Естравадос. Той й е показвал диамантите. Казал й е за стойността им. Откъде можем да сме сигурни, че момичето не е крадла? Да не забравяме онези мистериозни подмятания за позорното поведение на баща й. Възможно е той да е бил професионален крадец и да е влязъл в затвора заради това.
Поаро каза бавно:
— И така, както казвате вие, Пилар Естравадос отново намира място в картината…
— Да, като крадла. Но само като такава. Може да си е загубила ума, когато са я разкрили. Може да се е нахвърлила върху дядо си и да го е нападнала.