Той се обърна към останалите:
— Помните ли как всеки от вас описа предсмъртния вик на мистър Лий по различен начин? Вие, мистър Лий, го описахте като вик на човек в смъртна агония. Вашата съпруга и Дейвид Лий използуваха един и същи израз — като душа в ада. Мисис Дейвид Лий пък каза точно обратното — като човек; лишен от душа. Каза, че било нещо нечовешко, животинско. Най-близо до истината беше Хари Лий. Той каза, че приличало на клане на прасе. Знаете ли онези дълги розови балони с изрисувани по тях лица, които се наричат „Умиращо прасе“ и които се продават по панаирите? Когато се изпуска въздухът от тях, те издават неистов вой. Това, Сагдън, е бил най-великият ви номер. Поставили сте такъв балон в стаята. Отворът му е бил запушен с клечка, но тази клечка е била завързана за въженцето. Косато сте дръпнали въженцето, клечката е изскочила и балонът е започнал да изпуска въздух. Като капак на падащите мебели е дошъл и писъкът на „Умиращото прасе“.
Той още веднъж се обърна към останалите.
— Разбирате ли сега какво е вдигнала Пилар Естравадос? Сагдън се е надявал да стигне навреме, за да прибере сбръчканата гума преди някой да я забележи. Все пак я е взел от Пилар достатъчно бързо в качеството си на полицейски служител. Но си спомнете, че той изобщо не спомена за това пред никого. Сам по себе си това е един особено подозрителен факт. Научих от Магдалин и го попитах за това. Той беше подготвен. Беше отрязъл парченце от гумената чантичка на мистър Лий и ми показа това, заедно с една дървена клечка. В общи линии те отговаряха на същото описание — парченце гума и дървена клечка. И те не означаваха, както помислих тогава, абсолютно нищо! Но аз не можех веднага да проумея всичко и да си кажа: „Те не означават нищо, значи не са могли да бъдат там, а Сагдън лъже…“ Не, по най-глупавия начин аз продължих да търся обяснение за тях. И чак когато видях мадмоазел Естравадос да си играе с балон, който се спука и я чух да вика, че онова, което е намерила в стаята на Симеон Лий сигурно е било спукан балон, аз разбрах истината. Сега виждате как всичко си идва на мястото, нали? Неправдоподобната борба, която е необходима, за да установи фалшив час на смъртта; заключената врата — за да не може никой да намери трупа по-рано; викът на умиращия човек. Сега престъплението придобива своята логичност. Но от момента, когато Пилар Естравадос извика на глас своето откритие, тя се превърна в заплаха за убиеца. И ако думите й са били чути от него (нещо напълно възможно, защото тя извика силно и прозорците бяха отворени), то тя несъмнено се е оказала в голяма опасност. Тя вече веднъж беше поставила на изпитание убиеца, казвайки, когато говореше за стария мистър Лий: „Сигурно е бил много симпатичен на младини.“ И бе добавила, обръщайки се директно към Сагдън: „Като вас.“ Тя каза това буквално и Сагдън го знаеше. Нищо чудно, че той почервеня и почти се задави. Било е толкова неочаквано, при това изключително опасно. Надявал се е след това да прикачи на нея вината, но това се е оказало неочаквано трудно, тъй като внучка на дядо си, лишена от наследство, тя явно не е имала мотив за престъплението. По-късно, когато чува от къщата как тя извиква за балона, той решава на отчаяни мерки. Нагласил е онзи капан, докато сме обядвали. За щастие, като по чудо той не успя…
Настана мъртва тишина. После Сагдън каза тихо:
— Кога разбрахте?
Поаро отвърна:
— Не бях сигурен дотогава, докато не донесох изкуствен мустак и не го наложих върху портрета на Симеон Лий. Тогава от картината вече ме гледаше вашето лице.
Сагдън каза:
— Дано да изгние душата му в ада! Доволен съм, че го направих!
Част седма
28 декември
I
Лидия Лий каза:
— Пилар, мисля, че е по-добре да останете при нас, докато уредим нещо определено за вас.
Пилар каза учтиво:
— Вие сте много добра, Лидия. Много сте внимателна. Прощавате на хората, без да вдигате шум около това.
Лидия отвърна с усмивка:
— Все още ви наричам Пилар, макар навярно името ви да е друго.
— Да, аз всъщност се казвам Кончита Лопес.
— Кончита също е много хубаво име.
— Вие сте прекалено добра, Лидия. Но няма защо да се притеснявате за мен. Аз ще се омъжа за Стивън и ще отидем в Южна Африка.
Лидия каза усмихнато:
— Е, това звучи добре.
Пилар каза с надежда в гласа:
— Понеже сте толкова мила, Лидия, мислите ли, че някой ден ще можем да се върнем и да ви погостуваме — може би за Коледа — и тогава да опитаме от горящите стафиди, да окачим по елхата онези лъскави неща и снежните човечета?