— Ама ти не ги ли наближаваш? — подхвърли закачливо Ашли. Обичаше да го дразни за възрастовата им разлика. Това беше покана да я погъделичка и да се сборичка с нея — и обикновено той се хващаше.
Но днес поклати глава и каза:
— Този път няма да се вържа.
— Никак не си забавен — отвърна тя, изправи се до седнало положение в леглото и го замери с възглавница. — И без това не знаят защо закъсняваш.
— Шегуваш ли се? Женен съм от два месеца и закъснявам всеки ден? Няма как да им убегне. Особено след коледното парти. Забрави. Непрекъснато се случва.
— Защо? Какво се случи на коледното парти?
— Какво се случи? Видяха те как изглеждаш, ето това се случи.
— И какво ми е?
Знаеше, че си проси комплименти, но той нямаше нищо против.
— Е, точно това е. Нищо ти няма. Съвършена си.
Тя се облегна на възглавницата и се усмихна.
— А и роклята, която беше облякла…
— Беше „Версаче“ — подчерта тя.
— Беше си направо неприлична.
— Мислех, че ти харесва.
— Обожавам я — отвърна той. Бившата му жена винаги ходеше с поло на служебните партита. Поло, за бога! — Но точно затова трябва да започна да ходя на работа навреме. Пък и на теб ти предстоят много неща днес, нали?
Тя го погледна неразбиращо.
— Днес не е ли срещата на литературния клуб?
— О, това ли — махна пренебрежително тя.
— Да, това. Казах ти, че няма да ти е лесно да се адаптираш и да си намериш приятели тук. Знаеш, че литературните клубове са новата социална…
— … тъкан на предградията — довърши заедно с него Ашли.
— Ах, ти… — И той скочи на леглото и се опита на шега да я задуши. — Ще те накажа, защото си нагла — изрече заплашително, докато тя пищеше, смееше се и се опитваше да го отблъсне. Но не много усърдно.
Той я целуна още веднъж.
— Нали не е чак толкова ужасно? — попита я.
— Книгата всъщност се оказа доста добра — отвърна Ашли.
— И това го казва жената, която заяви, че няма нищо против да се включи в литературен клуб, но не вижда защо трябва да се четат книги?
— Не е като да не мога да чета — запротестира тя. — Просто предпочитам да не го правя. Не се дръж с мен като всички останали.
— И как се държат с теб всички останали?
— Като с глупачка. Много са лоши с мен.
— Трябва да те опознаят, а това отнема време — каза й Стюърт. — Трябва да си търпелива.
— Държат се мило с Джулия, а тя се записа в клуба след мен.
— Ситуацията е малко по-различна, скъпа. Не очаквай да те приемат с отворени обятия. Все пак познават Пам от години.
— Знам, знам. И всички обичат Пам — нацупи се Ашли, кръстоса ръце пред гърдите си и се извърна.
— Не всички.
Тя пак се обърна към него.
— Аз не я обичам. Обичам теб. И всички останали ще те заобичат.
— Няма.
Ще го направят.
— Мислят, че съм кукла с цици и без мозък.
— Тогава им покажи коя си, нали ще го направиш?
Тя сви рамене.
— Нали? — настоя той.
— Добре.
4.
Джулия и Алекс
Джулия чу вратата на гаража да се отваря и малко след това да се затваря и по това позна, че Алекс е излязъл.
Претърколи се в леглото и покри очите си с ръце. Събуждането в Гринич убиваше у нея всякакво желание да стане. Не беше сигурна дали ще изкара и година. Само от шест седмици бяха тук, а те й се струваха цяла вечност.
Мразеше пейзажа навън.
Мразеше мръсотията.
Мразеше тревата.
Мразеше модата — тук се обличаха в стил „провинциален шик“.
Мразеше провинциалния шик.
Но най-много мразеше жените. Бяха ужасно скучни. Говореха само за Младшата лига, клюки и книги. Очевидно тук те смятат за неграмотна, ако не си член на литературен клуб. Затова и Джулия се присъедини към такъв клуб и днес бе една от тъпите му срещи. Дори си направи труда да прочете книгата. Добре поне, че беше кратка — но за съжаление срещата нямаше да бъде. Жената, която ръководеше клуба — Присила, — дрънкаше безспир и винаги, когато си отвореше устата, звучеше надменно. На няколко пъти едвам се въздържа да й каже точно какво мисли за нея. Джулия бе известна в своята градска компания с безмилостните си атаки срещу жените, които не харесваше. Но засега се стараеше да е добричка. Само дето не беше сигурна колко дълго ще устиска.