Выбрать главу

Роберт ван Хюлик

Убийство в Кантон

Карта на Кантон

Карта на Кантон

1. Дворец на губернатора и канцеларии на провинциалната управа

2. Съдилище и канцеларии на градската управа

3. Гарнизонен щаб

4. Изпитна зала

5. Пазар

6. Храм на бога на войната

7. Храм на Конфуций

8. Главна Южна врата

9. Митница

10. Храм Гуансяо

11. Храм на Цъфтящата пагода

12. Джамия

13. Храм на Петимата безсмъртни

14. Врата Куейдъ

15. Пивница на кея

16. Странноприемница „Петимата безсмъртни“

17. Странноприемница на Тао Ган

18. Странноприемница на арабските моряци

19. Дом на Лян Фу

20. Дом на капитан Ни

21. Дом на Яо Тайкай

22. Дом на префекта Бао

23. Гробница на арабски светец

24. Бисерна река

Действието на този роман за пръв път се развива в действителен, и сега съществуващ китайски град. Не се знае точно как е изглеждал Кантон през VII в., но има основания да се мисли, че в общи линии е съвпадал с това, което днес се нарича Старият град. Разположението на вратите и някои по-важни забележителности, отбелязани тук с йероглифи, е донейде предполагаемо. През следващите векове градът се разраства главно на изток и югоизток — там, където в наши дни се намира Шамън, — както и по южния бряг на Бисерната река.

Действащи лица

Да припомним, че в китайския език фамилното име (изписано тук с главни букви) предшества собственото

ДИ Жендзие

председател на Столичния съд, на посещение в Кантон през лятото на 680 г.

ЦЯО Тай

полковник от императорската гвардия

ТАО Ган

главен секретар на Столичния съд

УЪН Циен

губернатор на Кантон и на Южната област

БАО Гуан

префект на Кантон

ЛЮ Даомин

императорски цензор

Доктор СУ

негов помощник

Зумруд

арабска танцьорка

Мансур

предводител на арабската общност в Кантон

ЛЯН Фу

уважаван търговец и финансист

ЯО Тайкай

богат търговец

Ланли

сляпа девойка

НИ

морски капитан

Дюниазад, Дананир

негови робини

Глава I

Двама мъже стоят на кея в душния следобед; Цяо Тай получава покана да разгледа колекция от чуждестранни оръжия

Застанали до ъгъла на митническата сграда, двама мъже мълчаливо наблюдаваха унилия кей, проточен в далечината. Мършавото кокалесто тяло на по-възрастния бе обвито от главата до петите в охлузен кафтан от козя кожа. Другият, приветлив як мъжага, около петдесетгодишен, носеше протрит изкърпен кафяв халат и куртка. Докато стояха там, от топлата лепкава мъгла се заизцежда топъл ситен дъждец, който овлажни износените им черни кадифени шапки. Въпреки че следобедът преваляше, в застиналия спарен въздух не се чувстваше никакъв полъх от прохладния вечерен бриз.

Десетина кулита с голи гърбове разтоварваха чуждестранен кораб, закотвен малко по-нагоре до речния кей, точно срещу сводестия вход на митницата. Превити под тежките бали, те се поклащаха по тясното мостче, отмервайки ритъма с песен, която подемаха един след друг в канон. Четиримата пазачи пред вратата бяха килнали назад заострените си шлемове и веждите им лъщяха от пот. Подпрени на дългите си алебарди, те следяха с отегчени очи разтоварването.

— Виж, ето кораба, с който пристигнахме по реката тази заран! — възкликна по-възрастният.

Той сочеше към тъмната маса, замержеляла сред мъглата, отвъд мачтите на закотвените кораби. Черната военна джонка се плъзгаше с голяма скорост към устието на Бисерната река, медните гонгове ехтяха, предупреждавайки по-малките съдове да се отстранят.

— Ако времето е добро, бързо ще стигне в Анам — кисело измърмори плещестият мъж. — Обзалагам се, че там се водят сериозни битки. А ние с теб трябва да киснем тук, в този отритнат от небесата град, и да оценяваме обстановката. По дяволите, пак ми капна във врата! Тази проклета лепкава влага! Не ми стига потенето от задухата…

Той придърпа яката на куртката плътно около масивния си боксьорски врат, като в същото време се мъчеше да прикрие металната ризница, която носеше отдолу, и златната значка на полковник от императорската гвардия — кръгла плочка с два преплетени дракона. Обърна се начумерено към другаря си:

— Всъщност ти наясно ли си какво става, братко Тао?

Мършавият поклати унило глава. Подръпна трите дълги косъма, стърчащи от брадавицата на бузата му, и отвърна флегматично: