— Стари са! Тази на арабската част е отпреди трийсет години, когато арабските кораби са започнали по-редовно да се появяват тук. Доколкото мога да съдя обаче, са сравнително точни. Червената точка, която показва къде се е настанил Цяо Тай, е нанесена съвсем наскоро. Момичето е не по-сляпо от вас или мен, приятели! Можеш ли да накараш това насекомо да млъкне, Тао Ган?
Тао Ган пъхна малката клетка в ръкава си и попита:
— Върнаха ли се вече агентите, които следят Яо Тайкай, господарю?
— Не — рязко отговори съдията. — Все още не е пристигнало и писмото от столицата, а вече наближава полунощ.
Той потъна в мрачно мълчание. Тао Ган стана и наля пресен чай. Когато изпразниха чашите си, влезе домоуправителят, следван от слаб мъж в синьо наметало, с малка шапчица на главата. Мустаците му сивееха, бакенбардите му бяха подстригани по военному. След излизането на домоуправителя той рапортува отривисто:
— Господин Яо си отиде право у дома и вечеря сам в градинския павилион. След това се оттегли във вътрешните си покои. От разпита на прислужниците разбрахме, че е привикал четирите си съпруги и ги е нахокал, че били мързелани. Главната вина хвърлил на първата си съпруга, наредил на прислужниците да й смъкнат панталоните и да я държат, докато той собственоръчно я нашарил с пръчка. След това извикал шестте си наложници и им съобщил, че издръжката им се намалява наполовина. Накрая отишъл в библиотеката и си пийнал здравата. Когато научих от прислужника, че господин Яо е заспал, дойдох тук, за да докладвам на негово превъзходителство.
— Нещо ново за Мансур? — попита съдията.
— Не, ваше превъзходителство. Навярно се крие някъде извън градските стени, защото внимателно претърсихме целия арабски квартал, а стражниците провериха всички свърталища на простолюдието.
— Добре, вървете.
Когато агентът излезе, Цяо Тай избухна:
— Какъв жесток човек е този Яо!
— Не е много приятна личност — съгласи се съдията Ди. — При това е достатъчно проницателен, за да предвиди, че ще го проследя — той подръпна мустака си, после внезапно попита Цяо Тай: — Всичко наред ли е с двете момичета на Ни?
— О, бъдете спокоен — и добави с гримаса: — Ако не се лъжа, съвсем отскоро вече не са робини, нито пък момичета. Имам инстинктивното усещане, господарю, че капитанът, след като е дошъл на себе си от шока след убийството на старата си любов, веднага си е дал сметка въпреки целия си мистицизъм, че непорочните му отношения с девойките са придобили известна двусмисленост с годините. И сега, когато, така да се каже, отново е възвърнал свободата си като мъж, явно е преосмислил бащинското си покровителство. Разбира се, ако тези две нахалнички не са намислили нещо друго!
Тао Ган бе погледнал с изненада съдията, когато го чу да пита за близначките. Сега се обади:
— Имат ли някакво отношение тези близначки към случая с цензора, господарю?
— Не пряко — отговори съдията Ди.
— Но какво биха могли тези двете, дори косвено… — зачудено започна Цяо Тай, но съдията Ди вдигна ръка и посочи към вратата.
В същия миг домоуправителят въведе двама офицери в пълно бойно снаряжение. Бяха с шлемове и нашивки на капитани от военната полиция. След като поздрави сдържано съдията, по-възрастният извади от ботуша си писмо с голям печат. Положи го на масата и каза почтително:
— Донесохме това писмо по заповед на Великия съвет със специален конен конвой.
Съдията Ди подписа и подпечата разписката, благодари на капитана и заповяда на домоуправителя да се погрижи хората от конвоя да получат храна и удобни легла. После разпечата плика и бавно зачете дългото писмо. Двамата му помощници гледаха с тревога притесненото му лице. Най-после той вдигна поглед и каза бавно:
— Лоши новини. Много лоши! Здравословното състояние на негово величество се влошава. Лекарите се опасяват, че величайшата смърт не е далеч. Императрицата е събрала около себе си силна политическа групировка, която действа в полза на регентството, за да получи цялата власт в законното си положение на вдовстваща императрица. Съветът настоява изчезването на цензора да бъде официално обявено и някой незабавно да бъде упълномощен да заеме мястото му, защото иначе няма да има на кого да се опре. Тъй като по-нататъшните събития могат да имат много сериозни последици, Съветът е издал заповед аз да изоставя разследването около цензора и да се върна в столицата, за да поема задълженията си там.