Следван от младия арабин, Цяо Тай мина през някогашната врата и навлезе в пасажа. Когато стигнаха пред двата трупа, той посочи арабина и попита:
— Кой е този човек?
Младият мъж приклекна до мъртвото тяло. Внимателно разгледа разкривеното лице и освободи здраво стегнатата около шията примка. След това с пъргави пръсти затършува из диплите на тюрбана. Не след дълго се изправи и каза бавно:
— Не носи никакви пари и документи. Никога не съм го виждал, но вероятно е от Южна Арабия. Те са големи майстори в хвърлянето на късо копие — и като подаде шалчето на Цяо Тай, добави: — Все пак не е убит от арабин. Виждате ли сребърната монета, вързана за края на шалчето? Сложена е за тежест. Нападателят е метнал шалчето през врата на жертвата отзад. Много подло оръжие, оръжие на страхливци. Ние, арабите, слава на великия Аллах и неговия пророк Мохамед, сме верни на нашите саби и кинжали.
— Амин! — кисело отвърна Цяо Тай и замислено погледна мъртвите тела.
Сега разбираше какво точно се бе случило. Арабинът е смятал да убие не само брадатия непознат, но и него. Лежал е на прозореца и ги е причаквал. Оставил го е да мине под пасажа, но когато се е появил спътникът му и е застанал долу, за да изчака, докато Цяо Тай чука по вратата, убиецът е нахлузил примката си на врата на непознатия и я е стегнал с ужасна сила. После е завързал края на въженцето за куката под перваза и е взел остро копие. Но тъкмо когато е отварял отсрещния прозорец, за да хвърли оръжието си в гърба на втората жертва, някой го е удушил, мятайки тънко шалче отзад, и после е избягал.
Цяо Тай отвори прозореца и огледа улицата.
— Както съм си стоял тука и съм чукал на онази проклета врата, съм бил прекрасна мишена! — промърмори той. — И това тънко острие щеше да проникне през дупките на ризницата. Дължа живота си на този непознат — и като се обърна към младия арабин, намръщено каза: Кажи на някой да изтича до главната улица и да наеме голяма носилка.
Докато младият арабин викаше нещо през счупената врата, Цяо Тай претърси тялото на брадатия непознат, но не откри нищо, което би му помогнало да установи неговата самоличност. Той поклати недоволно глава. Двамата мъже зачакаха сред напрегнатата тишина, докато виковете на носачите проехтяха долу на улицата. Цяо Тай се наведе през прозореца и видя четирима носачи със запалени факли. Той метна умрелия китаец на гръб и се обърна към арабина:
— Пази тялото на твоя човек, докато стражниците дойдат да го вземат. Отговаряш заедно със семейството си, ако се случи нещо с покойника.
И той бавно заслиза по тясната стълба със злокобния си товар през рамо.
Глава III
Едно завръщане изпълва Тао Ган със задоволство; една странна девойка го кара да се съмнява в познанията си за хората
Тао Ган се върна обратно до митницата. Мина под високия свод на входа и хвърли един поглед на чиновника, който все още не бе привършил с описването на балите и вързопите. Застоялият въздух остро ухаеше на чуждоземски подправки. Той излезе през задния вход, мина покрай неприветливата странноприемница и влезе в града през Южната врата. Смеси се с шумната тълпа и със задоволство установи, че успява да разпознае повечето от големите сгради, край които минаваше. Изглежда, Кантон не се бе променил кой знае колко през последните двайсет години. Той огледа величествения храм вдясно, издигнат в чест на бога на войната. Отдели се от тълпата и изкачи широкото мраморно стълбище, което водеше до високата порта на храма. От двете страни имаше огромни каменни лъвове, приклекнали на осмоъгълни пиедестали. По традиция левият бе мъжкият и гледаше свирепо, здраво стиснал уста, докато женската вдясно бе вдигнала високо глава с широко зейнала паст.
— Никога не си затваря проклетата уста — с горчивина промърмори Тао Ган. — Съвсем като онова нищожество, бившата ми жена.
Като подръпваше тънките си мустаци, той с неприязън си помисли, че през последните двайсет години рядко се бе сещал за невярната си съпруга. Сега, когато отново бе в града, където мина част от младостта му, всичко отново изплува в съзнанието му. Обичаната някога съпруга го бе измамила най-подло, опитала се бе да го съсипе и на него му се бе наложило да бяга, за да си спаси живота. Тогава той се бе заклел повече никога да не се занимава с жени, беше обърнал гръб на света и бе станал скитащ мошеник. Но по-късно срещна съдията Ди, който му помогна да влезе в правия път, взе го за свой помощник и животът му потече в ново русло. Служи при магистрата на различните му постове като окръжен съдия и след като той достигна сегашния си висок ранг в столицата, Тао Ган стана негов главен секретар. Студена усмивка разтегна устните му, когато се обърна към лъвицата с подигравателен глас: