Кели го забеляза, кимна му късо и много ледено, след което отново се обърна към Карис с болезнено насилената си усмивка.
— Скъпи ми приятелю, ако не те пусна първи, не съм сигурен, че ще мога някога да си го простя.
Карис театрално сви рамене.
— Не, моля те. Само след теб, скъпи Бен.
Кели вдигна пръст.
— Виж, ако аз мина пръв, някои хора може да си помислят, че си избрал да минеш втори само за да се позадържиш в приятната топлина на ковачницата.
Тук Карис кимна.
— Да, някои хора може да са толкова глупави, че да си помислят точно това. Знаеш ли, може би с теб трябва да навестим „Клатещият се кешиец“ и да си побъбрим сладко за старите времена над халба-две добро джуджешко пиво, докато двете ни поръчки се изпълнят. — Обърна се към един от войниците наблизо. — Силбак, остани тук, моля те, със… със…
— Хаас — рече Кели на един от войниците на Фолсон. — Хаас ще изчака с него.
— … остани тук с редник Хаас, докато се оправят шпората и ръженът, а после двамата можете да дойдете да ни ги донесете в „Кешиеца“.
— Слушам, сър. — Силбак се изпъна в стойка „мирно“ с напълно безизразно лице.
Кели се обърна към Дърайн.
— О, капитан Дърайн. Поздравления за толкова заслуженото ви повишение.
Карис също кимна. Близки приятели отвсякъде.
— О, да, да, поздравления наистина. Ще бъдете ли така любезен да дойдете с нас?
Дърайн кимна, войнишката тълпа се раздели на две и тримата излязоха навън в студа.
— Е — измърмори Кели на Карис, топлата усмивка бе замръзнала на лицето му, — мисля, че ни разбраха, скапан кучи сине на неизвестен баща.
Карис кимна и плесна ръка — малко прекалено силно за наистина дружески жест — на рамото на Кели.
— Мога само да се надявам — отвърна тихо, — педераст такъв. Хайде да прекратим тази идиотщина: знам, че си готов да си смъкнеш гащите и да се наведеш на всеки, който може да сложи думата „лорд“ пред името си. — Все тъй усмихнат, плесна другата си ръка на рамото на Дърайн. — Ти какво мислиш, прекомерна купчина говна в маломерна торба такава?
Дърайн се усмихна насила.
— Мисля, че урокът засега се прие. Колко ще се задържи е друг въпрос.
Двамата капитани кимнаха в унисон, а Бен Кели въздъхна.
— Правим каквото можем, а? — Тримата продължиха по улицата, далече от войници, които можеха да ги чуят. Кели продължи: — Ако тоя барон стане граф, ще си търся служба в друго графство или ще се примиря с живота на флибустиер. Всичко друго, но не и да ме командва тоя тук като Началник на мечовете…
— Чувството е взаимно — отвърна Карис. — И не само заради начина, по който левият фланг се огъна в Битката при Леса, защото настоя да си запазиш отряда в резерва. — Тонът му беше спокоен, но таеше немалко разгорещеност. — Но засега заповедите са си заповеди и имаме много хора със същите причини да се мразят, тъй че най-добре ще е да задържим нещата кротки. Дори това да означава да обърна гръб на това нищожество Кели в кръчмата, макар да знам, че ще ми се изплюе в бирата.
— Само ако не ми остане време да си разкопчая гащите. — Усмивката на Кели беше зла. Той ги изпревари по покритите с отъпкан сняг стъпала към вратата на кръчмата, като насмалко да си бухне главата в табелата с нарисувания кешиец, клатещ се от бесилото.
— След тебе, скъпи капитан Карис.
— Не, само след теб, драги ми приятелю капитан Кели.
Дърайн просто прекрачи през прага и ги остави да се разберат кой да влезе пръв.
Сега-засега нещата се удържаха и сигурно щяха да се удържат поне достатъчно дълго, за да сръбнат капитаните по халба ейл и да им изпълнят ковашките поръчки, и макар че за някои войници сигурно щеше да е още по-странно, отколкото за него, как така един ръжен изведнъж се е оказал почти огънат на две или как една месингова шпора се е счупила по време, когато собственикът й не е ходил никъде на кон, можеше поне да се надява, че засега всички ще се поучат от този театър и ще подражават на капитаните си.
По-нататък?
Дърайн поклати глава. Капитаните не можеха да са навсякъде, дори всички останали да бяха схванали като тези двамата. Беше само въпрос на време.
Глава 8
Сблъсък
В кръчмата миришеше зле.
Точно в този момент Пайроджил не можеше точно да си го изясни. Определено не миришеше гадно в някакъв обективен смисъл; тъкмо напротив: миризмата на агнешко бутче, едновременно размразявано и печено на шиша в камината, изпълваше кръчмата с безусловно пълнещ със слюнка устата благодатен аромат. Който ставаше още по-хубав всеки път, щом едрата жена, която го наглеждаше, обръщаше шиша и моментално плисваше по месото две лъжици от сместа скълцан чесан, вино и подправки от дървената купа на столчето до нея.