Бук седеше на малката седалка в отсрещния ъгъл. В ъгъла до прозореца срещу него седеше някакъв дребен, мургав мъж и гледаше снега навън. Един едър мъж в синя униформа (началник-влакът) и кондукторът от спалния вагон на Поаро стояха прави и детективът не можа да влезе по-навътре.
— А, добри ми приятелю! — извика мосьо Бук, — Влезте. Нуждаем се от вас…
Дребният мъж до прозореца се премести по седалката, а Поаро се промъкна покрай другите двама и седна срещу приятелите си.
Изразът върху лицето на мосьо Бук го накара, както той би се изразил, „да се замисли здравата“. Ясно беше, че се е случило нещо необикновено.
— Какво е станало? — попита той.
— Имате право да питате така. Най-напред този сняг — това спиране. А сега…
Той млъкна и от устата на кондуктора на спалния вагон се изтръгна сподавена въздишка.
— А сега какво?
— А сега един пътник лежи мъртъв на леглото си прободен.
Мосьо Бук говореше с някакво спокойно отчаяние.
— Пътник? Кой пътник?
— Един американец. На име… на име… — Той погледна в бележките пред себе си. — Ратчет — точно така, Ратчет, нали?
— Да, мосьо — преглътна кондукторът.
Поаро го погледна. Беше бял като тебешир.
— Добре ще е да оставите този човек да седне — каза той. — Иначе може да припадне.
Началник-влакът се отдръпна малко, кондукторът се отпусна в ъгъла и скри лице в ръцете си.
— Бррр! — възкликна Поаро. — Това е сериозна работа.
— Разбира се, че е сериозна. Най-напред убийството само по себе си е първостепенно бедствие. Но не е само това — обстоятелствата са необикновени. Ето че сме спрели. Можем да останем тук часове, та дори и дни. Друго едно обстоятелство. Когато минаваме през повечето страни, във влака има полицаи от страната. Но не и в Югославия. Разбирате ли?
— Изключително трудно положение — съгласи се Поаро.
— Има и нещо още по-лошо. Доктор Константин, забравих, не ви запознах: доктор Константин — мосьо Поаро.
Дребният, мургав човек се поклони и Поаро му върна поклона.
— Доктор Константин смята, че смъртта е настъпила към един часа след полунощ.
— Това е трудно да се определи точно — каза докторът, — но смятам, че мога с положителност да твърдя, че смъртта е настъпила между полунощ и два часа.
— Кога са видели за последен път мистър Ратчет жив? — попита Поаро.
— Знае се, че е бил жив към един без двайсет, когато е говорил с кондуктора — поясни мосьо Бук.
— Напълно вярно — потвърди Поаро. — Аз сам го чух. Това ли е последното, което се знае?
— Да.
Поаро се обърна към доктора, който продължи:
— Прозорецът на купето на мистър Ратчет бе намерен широко отворен, което навеждаше на мисълта, че убиецът е избягал оттам. Но според мен този отворен прозорец е за заблуждение. Ако някой е излязъл през него, той щеше да остави ясни следи върху снега. А нямаше никакви следи.
— Кога бе открито престъплението? — попита Поаро.
— Мишел!
Кондукторът на спалния вагон вдигна глава. Лицето му все още изглеждаше бледо и уплашено.
— Кажи на този господин точно какво се случи — нареди мосьо Бук.
Мъжът заговори с прекъсвания.
— Прислужникът на този мистър Ратчет тази сутрин почука няколко пъти на вратата. Никой не отговори. После, преди половин час, дойде сервитьорът от вагон-ресторанта. Искаше да знае дали господинът ще закуси. Беше единадесет часът, разбирате ли? Отворих му вратата с моя ключ. Но на вратата има и верига, и тя беше закачена. Не последва отговор, а вътре беше съвсем тихо и студено, много студено. Прозорецът беше отворен и навяваше сняг. Помислих си, че може би господинът е припаднал. Доведох началник-влака. Счупихме веригата и влязохме. Той беше… ах! Това беше ужасно.
Той отново скри лице в ръцете си.
— Вратата е била заключена и веригата поставена отвътре — каза замислено Поаро. — Не е било самоубийство, а?
Лекарят грък се изсмя злъчно.
— Нима човек, който се самоубива, може да се прободе на десет, дванайсет, петнайсет места? — попита той.
Поаро разтвори широко очи.
— Голяма жестокост — каза той.
— Жена е извършила това — обади се началник-влакът. — Можете да бъдете сигурни, че е била жена. Само жена може да наръга така.
Доктор Константин смръщи замислено лице.
— Трябва да е била много силна жена — каза той. — Не желая да говоря като специалист — това само обърква, но мога да ви уверя, че един-два от ударите са нанесени с такава сила, че са проникнали през яки пластове мускули и кости.
— Явно убийството не е било професионално — каза Поаро.