Той излезе от купето и скоро се върна с малък спиртник и маша за навиване на коса.
— Използувам я за мустаците си — каза той за машата.
Докторът го наблюдаваше с голям интерес. Поаро изглади двете мрежи и много внимателно постави овъгленото парче хартия между тях. След това хвана мрежите с машата и поднесе цялото приспособление над пламъка на спиртника.
— Това е много примитивна работа — каза той през рамо. — Да се надяваме, че ще изпълни предназначението си.
Докторът внимателно наблюдаваше действията му. Металът започна да се зачервява. И ето той видя слаби очертания на букви. Бавно се образуваха думи, огнени думи.
Късчето хартия беше много малко. Показаха се само три думи и част от четвърта.
„…мни малката Дейзи Армстронг“.
— А! — възкликна рязко Поаро.
— Говори ли ви нещо това? — попита докторът. Очите на Поаро блестяха. Той внимателно остави машата.
— Да — каза той. — Сега зная истинското име на убития. Зная защо е трябвало да напусне Америка.
— Как се е казвал?
— Касети.
— Касети. — Константин сбърчи чело. — Напомня ми нещо. Преди няколко години. Не мога да си спомня,… Не беше ли някакъв случай в Америка?
— Да — потвърди Поаро. — Случай в Америка.
Но детективът не беше склонен да разговаря повече по този въпрос. Той заоглежда купето и продължи:
— За това ще говорим по-късно. Най-напред да проверим дали сме видели всичко, което можем да видим тук.
Той претърси още веднъж бързо и сръчно джобовете на дрехите на мъртвеца, но не намери в тях нищо интересно. Опита вратата към съседното купе, но тя беше заключена от другата страна.
— Има едно нещо, което не мога да разбера — каза доктор Константин. — Ако убиецът не е избягал през прозореца, ако тази междинна врата е била заключена от другата страна и ако вратата към коридора е била не само заключена, но и със сложена верига, как тогава убиецът е напуснал купето?
— Така говори публиката, когато някой човек с вързани крака и ръце бива затворен в кутия и после изчезва.
— Искате да кажете, че…
— Искам да кажа — обясни Поаро, — че ако убиецът е целял да повярваме в бягството му през прозореца, естествено той ще направи така, че излизането му през другите два изхода да изглежда невъзможно. Това е трик. Също както изчезващият човек от кутията. Нашата задача е да открием как е извършен този трик.
Той заключи междинната врата откъм тяхната страна.
— За в случай — каза той, — че на превъзходната мисис Хюбърд й хрумне да научи от първа ръка подробности по престъплението, за да ги пише на дъщеря си.
Поаро огледа купето още веднъж.
— Струва ми се, че тук нямаме повече работа. Хайде да се върнем при мосьо Бук.
ГЛАВА VIII
СЛУЧАЯТ С ОТВЛИЧАНЕТО НА АРМСТРОНГ
Завариха мосьо Бук да довършва един омлет.
— Помислих, че ще е най-добре да се сервира веднага обедът във вагон-ресторанта, а след това пътниците е го освободят и мосьо Поаро ще може да проведе в него разпита. Междувременно наредих на нас тримата да донесат храна тук.
— Чудесна идея — каза Поаро.
Никой от тримата не беше гладен и те скоро приключиха с храненето, но мосьо Бук прояви интерес към темата, която занимаваше мислите на всички, едва когато започнаха да пият кафето.
— Е? — попита той.
— Открих самоличността на жертвата. Зная защо се е наложило той да напусне Америка.
— Кой е той?
— Помните ли да сте чели за малката Армстронг. Това е Касети — човекът, който уби малката Дейзи Армстронг.
— Да, спомням си. Потресаваща история — въпреки, че не мога да се сетя за подробностите.
— Полковник Армстронг беше англичанин — кавалер на ордена „Виктория“. Всъщност половин американец понеже майка му беше дъщеря на В. К. Ван дер Хал — милионер от Уол стрийт. Той се ожени за дъщерята на Линда Арден, най-прочутата американска трагична своето време. Живееха в Америка и имаха едно дете момиченце, което боготворяха. На тригодишна възраст това момиченце беше отвлечено и за връщането му бе поискана необикновено голяма сума. Не ще ви досаждам с всички последвали усложнения. Ще мина на право на момента, когато след плащането на огромната сума от двеста хиляди долара бе намерено мъртвото тяло на детето, което е било убито най-малко две седмици преди това. Обществото настръхна от негодувание. Последва нещо още по-лошо. Мисис Армстронг очакваше второ дете. Вследствие на сътресението тя роди преждевременно мъртво дете и самата тя умря. Съпругът й бе съкрушен и се самоуби.