Това са силни аргументи, сериозни възражения срещу тезата, че Ейе е убиец. Нека разгледаме всяко от тях поотделно.
Обвинението се оттегля
Наистина Ейе е изписал най-дългата версия на Химна на Атон на една от стените на гробницата си в Амарна, но това е била политически най-вярната декорация на гробница за онова време. Какъв по-добър начин да се подмаже на Ехнатон? Когато Ейе украсявал втората си гробница в Долината на царете, той е изобразил само традиционните богове, без въобще да спомене Атон. Това показва ли религиозна вярност към традиционните богове? По-скоро изглежда, че не е имал твърди религиозни убеждения, което е и причина да организира преместването на царския двор обратно в Тива.
Ейе наистина е погребал Тутанкамон с много загриженост - точно това, което можем да очакваме от убиец на негово място, да покаже, че е обичал и е бил загрижен за покойника. Той дори е направил свое изображение в гробницата на Тутанкамон. Има и други знаци, които издават близката връзка между Ейе и Тутанкамон. След смъртта на младия цар Ейе довършил един малък храм в негова памет.30 Продължавам да твърдя, че всичкото това внимание към Тутанкамон е било, първо, за да хвърли съмненията върху някой друг, и второ, за да легитимира себе си като негов наследник. В крайна сметка единствената заявка на Ейе за трона е била, че се е оженил за вдовицата на Тутанкамон. Вероятността да е спасил Анхесенамон от някакъв безименен „слуга“ е за отвличане на вниманието. Ейе е бил властта в Египет, никой не е можел да го уплаши. Ако е искал да спаси Анхесенамон от някой, който я е заплашвал, е трябвало да каже само една дума; освен ако тя не се е бояла от него.
Откриването на Гробница 55 повдигна много въпроси, не на последно място кой е отговорен за повторното погребение на Семенкаре и за преместването на предметите от Амарна. Като се вземе предвид силната позиция на Ейе в Тива, смятам, че той е трябвало да бъде този човек, но не непременно в ролята на любещ семеен слуга. Вероятно Тутанкамон, комуто е липсвало семейството, е заповядал каквото е останало от погребенията на близките му да бъде преместено в Тива. Изглежда, че когато Тутанкамон е умрял, по заповед на Ейе Гробница 55 е била отворена отново, за да може миниатюрните канонически ковчежета на Семенкаре да се пригодят за погребението на Тутанкамон, което не е точно начинът да се покаже почит към семейните погребални ценности.
Наистина, съгласен съм, че Хоремхеб е прекият участник в убийството на хетския принц. Необходима е била военна сила за този акт и Хоремхеб вероятно го е направил, за да избегне възможността да служи на хетски цар. Да, Хоремхеб е отговорен за смъртта на принца, но това освобождава ли Ейе от отговорност? Везирът на Египет със сигурност е трябвало да даде позволение за такова действие. Далеч по-лесно е да си представим Ейе и Хоремхеб да са действали заедно, отколкото да мислим за всеки от тях като за самостоятелен убиец. Ейе не би имал възможността да атакува без съгласието на главнокомандващия войската, а Хоремхеб не би имал правомощията без одобрението на държавата.
Що се отнася до убийството на Анхесенамон, защитата се представя добре. Няма веществени доказателства за насилие, както ги има при Тутанкамон, нито пък някой е съобщил за убийство, както е в случая с хетския принц.
Всичко, с което разполагаме, са косвени доказателства. Млада жена, която се страхува, изчезва. Вярно, тя казва, че никога няма да се омъжи за слуга, и после се омъжва за Ейе, който е обикновен човек, но дори и да се е омъжила насила, това не означава, че впоследствие е била убита. В един съвременен съд никога не бихме постигнали обвинение срещу Ейе за убийството на Анхесенамон.
Твърдението, че Тутанкамон и Анхесенамон са били повалени от чумата, е интересно, но не се потвърждава от никакви египетски писмени свидетелства. Нямаме доказателства за чума в Египет по това време, въпреки че съществуват записи за чума в други времена. Не е изненадващо, че хетите приписват страданията си на техния враг, независимо дали е истина или не - много подобно на факта, че германците наричали сифилиса „френска болест“, а французите го смятали за „германска болест“.
Обаче не трябва да забравяме, че не се намираме в съд. Не можем да призоваваме свидетели, които са мъртви от 32 века. Трябва да търсим не кого да обвиним, а кое е най-ра- зумного обяснение на всички факти. Казусът с Ейе почива върху комбинация от факти - рентгенова снимка, по която може да се предположи удар в задната част на главата, писмо на вдовица, която дава израз на страха си, че ще бъде принудена да се омъжи за свой слуга, убийството на нейния хетски годеник, пръстена, доказващ брака й с Ейе, портрета на Ейе на стената в гробницата на Тутанкамон и тоталного изчезване на вдовицата след това. Всеки отделен факт сам по себе си не доказва казуса, но взети заедно, те сочат не към едно, а към две, а възможно е и три убийства. Прокрадващата се нишка през всички тях е Ейе. Именно той е спечелил най-много от смъртта на Тутанкамон и пак той е имал прекрасната възможност да го извърши. Предвид на доказателствата най-разумното обяснение е, че Ейе е виновен по обвинението за убийството на Тутанкамон, царя на Горен и Долен Египет и господаря на Двете земи.