23 Една фигурка ушабти на Ейе като простосмъртен беше продадена на търг в галерия „Сотби“ в Ню Йорк на 17 декември 1997 г. Тя е една от най-красиво изработените ушабти въобще.
24 Ото Шаден, „Разчистването на гробницата на цар Ейе“.
25 В Амарна има гробница на войсковия командир Па- атенемхеб и поради приликата в имената някои предполагат, че това е гробницата на Хоремхеб. Виж Кристиян Декрош-Ноблкур, Тутанкамон.
2Л Джефри Мартин, Скритите гробници на Мемфис.
27 Кристиян Декрош-Ноблкур, Тутанкамон.
2S Карнавалната процесия на Опет в колонадната зала - епиграфско изследване.
29 Роналд Лепръхън, „Едно провалило се видение. Реформите на Ехнатон през погледа на указите от по-късни владичества“ в Писма от Амарна.
311 Блоковете от този храм сега са разпилени, но изглежда изобразяват Тутанкамон как се бие срещу азиатците - най-ранните батални сцени на цар в бойна каляска, които са ни известни. Виж Уилям Реймънд Джонсън, Азиатска батална сцена на Тутанкамон в Тива, докторска дисертация. Юнивърсити ъв Чикаго, 1992.
Епилог
Когато човек върши престъпление,
никога не е достатъчно внимателен;
В края на краищата справедливостта
винаги възтържествува.
Птахотеп
ок. 2275 пр.Хр.
Малко след като Тутанкамон бил погребан и погребалната процесия си тръгнала, а гробницата била запечатана, някакви крадци я разбили и проникнали в нея. Те отчупили остриетата на стрелите на Тутанкамон (бронзът бил много ценен), взели фините платна от скриновете и благовонните масла от стъклениците, както и други ценни вещи. Крадците трябва да са действали бързо от страх да не ги разкрият. Работейки почти в пълна тъмница, те грабнали бляскави златни мебели, но като видели на стълбището, че са дървени само със златно покритие, ги захвърлили. Когато кражбата била разкрита на следващия ден, служители, вероятно надзиравани от Мая, който освен ковчежник изпълнявал и длъжността „Надзирател на царския некропол“, отново запечатали гробницата и блокирали входния коридор с тонове варовикови късове с надеждата да предотвратят бъдещи кражби.
Тези им усилия обаче не се увенчали с успех. Гробницата отново била разбита от крадци, които направили тесен тунел от горния край на варовиковите отломъци и проникнали в гробницата. По груба преценка са били необходими около седем-осем часа да се направи този тунел над варовиковите камъни.1 Така че ако са започнали под прикритието на нощта, крадците са довършили работата почти при разпукването на деня. Страхувайки се от светлината, те сграбчили набързо малки скринове и бижута, каквито им попаднали. Възможно е крадците да са хванати на местопрестъплението или за малко не са били хванати, защото усукан шал с осем пръстена от масивно злато бил изоставен близо до входа. Ако престъпникът бивал заловен, го набождали на остър кол, докато смъртта не го освободи от болката.
Гробницата отново била запечатана и останала така, докато не била открита след 3000 години от Хауард Картър. Двеста години след тези кражби Рамзес VI започнал да строи своята гробница близо до тази на Тутанкамон.
Неговите работници изсипали тонове варовикови късове, изкопани от новата гробница, пред входа на по-старата гробница на Тутанкамон, като заличили всички следи за повече от 30 века. Тутанкамон най-сетне почивал в мир.
Ейе не живял дълго след смъртта на Тутанкамон. Управлението му продължило по-малко от четири години и не оставило нещо значително, с което фараонът да бъде запомнен, особено след като Хоремхеб разрушил всичките му паметници. Дори в заупокойния храм на Ейе името му било заменено с картушите на Хоремхеб, то било заличено дори в неговата гробница в западната част на Долината на царете, предназначена някога за Тутанкамон. Ейе не е вписан в нито един Списък на царете на древен Египет. Днес той се помни единствено заради връзката му с Тутанкамон.
Когато Хоремхеб наследил Ейе като фараон, той се опитал да заличи всички следи от тримата си предшественици - царете, които се свързвали с периода на Амарнската ерес. Така че в Списъците на царете неговото име следва веднага след Аменхотеп III, сякаш тези царе изобщо не са били съществували. Тази фикция не била само на Хоремхеб. Той наистина започнал да брои управлението си от Аменхотеп III, но по-късните царе също били много щастливи да прескочат Ехнатон, Тутанкамон и Ейе и да отидат направо на Хоремхеб, като го смятат за един от своите. Иронията е в това, че заличените Ехнатон и Тутанкамон били законни царе, кръвни потомци на царете от XVIII династия. Хоремхеб нямал и капчица царска кръв, обаче войската стояла зад гърба му, а в смутни времена силата е на онзи, който контролира войската.