Французите забавили публикуването на своите находки, затова през 1890 годна младият британски археолог Флиндърс Питри, нетърпелив да намери отговори на въпросите, възникнали при откриването на това уникално място, започнал свои собствени разкопки.
В епохата на колоритни и приключенски настроени египтолози Питри надминал всички. За него било нищо работа всяка седмица да извървява шестнайсет мили, за да вземе седмичните надници на екипа си, а после и да се върне пеша в лагера.
Дори в началото, когато едва започнали разкопките, вече съществувал пазар на антики. Един от проблемите при ранните разкопки били кражбите на малки предмети от самите работници по време на копаенето. Ако намерели част от бижу и го скриели в дрехите си, те можели да го продадат за повече пари, отколкото е месечната им надница. Питри въвел система, при която плащал на работниците справедлива цена за всички намерени предмети, така че бил единственият, който успял да състави доста пълна картина на находките. Кражбите отвън все пак си оставали проблем. Разни типове се промъквали до мястото на разкопките и гледали да отмъкнат каквото могат под закрилата на нощта. Това съвсем не допаднало на Питри, който описва една своя среща с крадец:
Един мъж от племето кибел го държеше, докато аз го бъхтех здраво. Той се закле, че ще ме даде под съд, че съм му счупил крака. Оставих го да пълзи известно време на лакти и колене, а после изкрещях силно и се затичах към него, а той хукна като заек.3
Това било времето на Дивия запад в египтологията.
Питри се заинтригувал от новия стил изкуство. В продължение на хиляди години царят на Египет бил изобразяван като млад и неудържим воин, с добре оформени мускули, готов да се впусне в битка, фараонът винаги бил победител. Но в Амарна нямало батални сцени, нито изображения на фараона как смазва традиционните врагове на Египет.
Още по-изненадващо било, че нямало и сцени, на които фараонът принася дарове на боговете, да не говорим, че всъщност нямало никакви познати богове. Вместо това Питри открил изображения на фараона и семейството му, където той люлее и държи децата си в скута, целува жена си или някоя от дъщерите си, или сцени, в които фараонът и съпругата му благоговеят пред слънцето, а не пред някой египетски бог. Никога нищо подобно не се било появявало в двехилядната история на египетското изкуство. Не става въпрос само за тематично отдалечаване от вековната традиция, но се забелязвало внимателно преценяване на пропорциите на фигурите, както и на относителния им ръст. Когато художниците започвали да декорират гробница или храм, първо правели една решетка от червени квадрати, за да могат да разпределят пропорциите на телата - две квадратчета за главата, четири за раменете и т.н. Те почти били свели стенописването до рисуване по номера. Когато обаче Ехнатон се появил на сцената, всички правила за правилни пропорции изхвърчали през прозореца. Царицата често била толкова висока, колкото и самият фараон, децата му били изобразявани в същия ръст, дори обикновените хора изглеждали.малко по-ниски от своя фараон. Питри бил напълно погълнат от Амарна - свежа артистична струйка в областта на изкуството.
Колкото повече неща разкривал Питри за мистериозното семейство при разкопките, толкова повече то му харесвало. Струвало му се, че този фараон, чието име впоследствие се оказало Ехнатон, бил един религиозен визионер! След векове на политеизъм фараонът забранил всички богове в името на един-единствен - слънчевият бог Атон. Той въвел монотеизма в Египет. Мотото, възприето от Ехнатон - „Живот в истината“, се струвало на Питри крайъгълният камък на неговата революция. Ехнатон сигурно е имал физически недъзи, но придържайки се към този девиз, е позволил или по-скоро е настоявал да бъде изобразяван реалистично. Този подход се е предал и на художествената тематика - оттук и интимните семейни сцени.
В края на краищата това изкуство било прекрасно. През 1891 година Питри изкопал красиво изрисуваните подове на онова, което някога е било дворецът. Изображенията на басейн с лотоси, плаващи риби и пърхащи птици, а от северната и южната страна на басейна - нилски храсталаци с подскачащи животни и прелитащи птици и пеперуди, все още блестели в оригиналните си живи цветове. Питри сам прекопирал цели осемдесет и пет квадратни метра подови рисунки, за да ги публикува впоследствие. Подът бил толкова впечатляващ, че той построил дървени пътеки, по които да стъпват посетителите и да се разхождат наоколо, без да повреждат рисунките. Понеже бил загрижен, че дърводелците могат да издраскат пода, влачейки по него инструментите си, Питри свършил лично цялата дърводелска работа. Години след като приключил своите разкопки, тълпи от туристи се трупали да гледат красиво изрисувания под. За нещастие, понеже нямало преход откъм реката, посетителите често пресичали през нивите на един земеделец и опустошавали реколтите му. Една нощ земеделецът натрошил настилките на парчета.