Питри бил религиозен човек и като много ранни египтолози дошъл в Египет, за да търси потвърждение на библейските текстове, защото Египет е част от Свещената земя, откъдето е започнало преселението на юдеите. За него монотеизмът на Ехнатон бил предшественик на собствената му вяра. Ето думите на самия Питри:
Никой цар на Египет или на която и да е друга държава в света никога не е изразявал толкова открито и справедливо своите възгледи. Във всяко отношение Ехнатон изпъква като може би най-оригиналния мислител, който въобще е живял в Египет, и един от най-големите идеалисти на света. Изглежда, никой човек не е правил толкова голяма крачка към новото светоусещане, каквато е направил той...4
Питри не могъл да разбере изцяло надписите, които открил, но все пак осъзнал колко важни били граничните камъни, които маркирали границите на града. Той се надявал да се добере до смисъла на надписите, включително по най-недостъпните стели, които можели да се видят само с телескоп!5 Когато по-късно неговите рисунки били дешифрирани, четиринайсетте камъка, които Ехнатон бил издигнал, за да защитава територията на новия град, разказали своята смайваща история.
Стелите, издялани за период от четири години, представяли две версии на една и съща прокламация. Ехнатон твърдял, че самият Атон го е довел по тези места и му заповядал да строи точно на мястото, където сам той се е проявил най-напред - където светът е започнал съществуването си. Воден от мистичното видение, фараонът започнал строителството на новия град в пустинята. Той нарекъл града Ахетатон, „Хоризонта на Атон“, и убеждавал всеки, който прочете стелата, че:
Негово величество се появи в чудната си каляска от електром като Атон, когато се издига на хоризонта на своя град. Атон, моят баща, беше този, който пожела Ахетатон. Не някой сановник и не който и да е човек по цялата земя избра мястото, за да построя тук Ахетатон, а сам Атон, моят баща, го посочи, за да му издигнем тук Ахетатон.6
Вероятно когато гледал към хоризонта, Ехнатон е виждал линията скали, разделяни само от едно широко пресъхнало речно корито, и осъзнал, че пейзажът оформя йероглифа за хоризонт 
Вероятно и това е било знак от Атон. Когато аз самият пребивавах в Амарна преди няколко години, веднъж станах рано и погледнах през прозореца да видя изгряващото слънце. То приличаше на врязано между скалите кълбо от другата страна на Нил, точно както в йероглифа, и не можех да не си помисля: „Ехнатон наистина го е видял така!“
Един ден Ехнатон събрал последователите си на богослужебна церемония на мястото на едната от граничните стели и заговорил на събралото се множество:
На великия и животворящ Атон: който вдъхва живот и е жизнеспособно жив, моят баща: моята стена от милиони лакти, моята оставаща вечност, моят свидетел на всичко вечно, който провъзгласява Себе Си с двете Си ръце, който не е сътворен от зелген занаятчия, който всеки ден безспирно изгрява и залязва: Той изпълва зелшта с лъчите Си и кара всички да живеят...8
Това изявление съдържа една важна фраза - „който не е сътворен от земен занаятчия“. Подтекстът е едва доловим, но ясен: Атон, истинският бог, е недосегаем и абстрактен. Това сигнализирало края на всички култови статуи, митологията и символизмът си отишли. Занаятчиите повече нямало да ваят скулптурни фигури на боговете. Повече нямало да има познат образ, върху който да съсредоточават поглед вярващите, повече нямало да има никакви „Книги на мъртвите“, в които да се описват пътешествията до отвъдното на сенките на бившите обитатели на земята. Новият бог се изплъзвал като слънчевите лъчи.
Ехнатон, изглежда, мислел по съвършено нов за египтяните начин. Когато се преместил заедно с последователите си в Амарна, той ги повел на много по-голямо ментално пътешествие, отколкото някой от тях можел да си представи.