Веднага си проличало кой е действителният управник на Египет. Взето било решение за връщане в Тива и за възстановяване на старата религия. Преходът към новия режим на управление бил осъществен само от Ейе. Мерира и Панхези изчезват от историята, можем само да гадаем какво им се е случило. Въпреки че не съществува изричен надпис, който да казва, че Ейе е станал везир на Египет, повечето египтолози са съгласни, че той е влязъл именно в тази роля.14
Сега, когато държал контрола в свои ръце, Ейе бил изправен пред две мощни средоточия на интереси - войската и жречеството, които вече недоволствали на висок глас от състоянието на страната. Силата на Ейе била в двамата твърде млади царски наследника. Първата му стъпка била да обяви възстановяването на стария режим чрез коронясването на новия фараон в Тива, традиционната религиозна столица на Египет. При първа възможност щял да накара Тутанхатон и Анхесенпатон да променят имената си на Тутанкамон и Анхесенамон, за да покажат привързаността си към стария бог Амун. Тези две действия щели да им спечелят подкрепата на жреците.
Войската трябвало да почака, докато разбере какво ще бъде бъдещето ѝ, но поне можела да се утешава с факта, че новият фараон е сложил край на изолацията в Амарна.
Плаването до Тива за коронясването - вероятно първото пътуване на Тутанкамон и Анхесенамон извън Амарна, е отвлякло мислите им от смъртта на баща им и суматохата в Амарна. Докато ладията им плавала по Нил, те виждали земеделци, които стоели на дълги редици по брега на реката с надеждата да зърнат новия си цар и царица. Когато стигнали в Тива, двете деца, отгледани в изолиран град с един-единствен бог, са били изумени от кипящия от живот столичен център, с неговите безброй храмове и плеядата от богове. Те били едни сирачета, откъснати от дома си, пред прага на отричането си от своята религия. Трябва да е било доста ужасяващо за тях.
Ейе и съпругата му Тей сигурно са разпознали забележителните места в града, но все пак били изминали дванайсет години, откакто били напуснали Тива. Нямало го старият блясък на града, от който били изчезнали белезите на просперитет. Бил се превърнал в по-мрачно и по-опасно място. Тук децата вероятно са се сблъскали с подозрителни, дори враждебни погледи - една доста плашеща промяна в сравнение с лицата на простите земеделци, по които е било изписано истинско обожание. Хванати за ръце, притиснати един до друг, Тутанкамон и неговата булка са се питали какво ли ги чака оттук нататък в този страховит огромен свят. От портрети и надписи знаем, че между тях е възникнала истинска любов, вероятно подхранвана от подобни трудни мигове в зората на живота им (фиг. 6).
Двамата били настанени в някога великолепния дворец на дядо им Аменхотеп III. В продължение на близо две десетилетия той не бил обитаван от никой цар, така че работници и художници трябва да са работили като луди, за да го подготвят за пристигането на царските особи. Построен от тухли от нилска кал, покрити с мазилка, красиво изрисуван с изящни мотиви, дворецът се разпростирал на голяма площ с градини, езера и просторни помещения за царицата на фараона, неговите съпруги, наложници и деца. Бащата на Тутанкамон бил израснал тук като Аменхотеп IV. Останките от миналото са разказали на двете деца чудни истории за баба им - царица Тейе, за нейното приказно езеро за разходка и за дядо им Аменхотеп III, който строил както никой преди него. Разказали са им за контрибуциите, плащани от чужди земи, за екзотични животни като щрауси и жирафи, каквито децата никога не били виждали. В сравнение с този кипящ от дейност дворец в центъра на един по-голям свят Амарна била като усамотена кула от слонова кост. Тутанкамон и Анхесенамон е трябвало да възприемат много неща за кратко време, за да могат да оцелеят.
После дошло коронясването. Тутанкамон стоял пред портата на храма в Карнак, най-голямата сграда, която бил виждал. Погледът му бил зареян във вътрешния двор, който бил препълнен с жреци, служещи на отречения от баща му бог. Скупчилото се тиванско множество отвън за първи път виждало новия си цар, на когото се молело да върне на Египет доброто старо време.