Съгласно ритуала Тутанкамон бил пречистен с вода от четири златни вази. Сега вече можел да влезе в дома на боговете. Процесията се движела бавно покрай обелиските на Тутанкамоновите предци Тутмос I и Хатшепсут, покрай светилището, издигнато от Тутмос III, и спирала на определени места, където се извършвали ритуали и се казвали молитви. Дадени му били короните на царската власт - първо високата бяла корона, представляваща Горен Египет, после червената корона на Долен Египет, които били поставени последователно на главата му. Той станал „Господарят на Двете земи, Царят на Горен и Долен Египет“. После му била предоставена синята корона „кепереш“ (наричана „корона на славата“, понякога „корона на войната“) и той станал главнокомандващ на армията (фиг. 5).
Вярвало се, че короните на Египет притежават магически свойства и правят непобедим всеки, който ги носи. Възможно е да е съществувала само по една от всеки вид и те да са се предавали от фараон на фараон в деня на коронацията. Досега при разкопки не е открита нито една корона - това били единствените царски предмети, които царете на Египет не са можели да вземат със себе си в гроба.
Докато процесията се движела по улиците и проходите между храмовете, Тутанкамон се приближавал към своя детски, покрит със злато трон. Там му били връчени царските символи на властта - овчарската гега и млатилото за вършеене; фараонът бил едновременно овчар на своето стадо и негов най-властен господар.
В гробницата на Тутанкамон са открити два комплекта гега и млатило - едните с размери като за дете, използвани при коронацията му, а другите като за възрастен фараон.
Малкият набор носи името на Атон - последната останка от миналото.
Когато Тутанкамон за първи път седнал на престола, първожрецът на Амон изрекъл новото велико име на Тутанкамон, състоящо се от пет части. Занапред то щяло да съставлява титлата му и да напомня за неговия небесен произход: 1. Името на Хор, чрез което царят се свързва с бога сокол Хор: „Хор, силен бик, чиито образи са родени“;
2. Двете женски имена, свързващи фараона с богинята кобра и с Мут - богинята с глава на лешояд: „Чиито закони са добри, Която успокоява всички богове“;
3. Името на Златния Хор, повторно свързване с Хор: „Който довежда Божествения ред, който радва боговете“;
4. Преноменът, името на слънчевата природа на царя - първото от двете имена, които се изписват в картуш - овалната форма, обозначаваща царската власт; то се предшества от йероглифите за пчела и острица - символите на Горен и Долен Египет: „Господар на проявленията на Ре“ (Неб-Хе- перу-Ре);
5. Номенът, името на човешкото тяло на царя - второто от имената, изписвани в картуш, което се предшества от йероглифите за „Син на Ре“ и подчертава произхода на царя от бога на слънцето Ре: „Тутанхатон, живият образ на Атон“ (По това време името му все още не било променено.)
След като му дали петте царски имена, Тутанкамон2 вече официално станал цар на Египет. Процесията се върнала по същия път през храма до входния пилон - церемонията била приключила. По пътя си към двореца, където предстояли угощение и забавления, новият цар минавал край тълпите по улиците, радостни и пируващи благодарение иа безплатно раздадената бира и хляб. Имало танцьори, в чиито дълги коси били вплетени тежести, полюшващи се по време на танца, музиканти и певци - всички се радвали за новия цар.
Тутанкамон и Анхесенамон са били смаяни от ритуала на коронясването. По стените на храма те гледали изображенията на непознати богове с човешки тела и животински глави - лъвици, соколи и овни. Защо ли фараоните им даряват тамян и бира? Техният баща никога не би направил подобно нещо. Колкото и да била огромна Тива, те си спомняли с носталгия за познатите им и по-спокойни предградия на Амарна. Тива била твърде голяма и твърде трудна за разбиране.
След кратко време малкият цар и неговата царица наистина се завърнали в Амарна, но останали там само около една година. Със смъртта на баща им градът бил загубил душата си. Било взето решение да не се правят опити за сближаването на двата противоположни религиозни лагера - за да бъде Египет единен, единият от тях трябвало да бъде изоставен. До това време децата вече били скърбили достатъчно дълго, били научили, че Амарна не е целият свят. Царската двойка променила имената си така, че да отразяват завръщането им към Амун - богът на Тива, и станали Тутанкамон и Анхесенамон.