В рамките на две години царският двор и държавната администрация били преместени в Тива. Старата религия и традициите от миналото били възстановени напълно. Без подкрепа, нито с причина да съществува, свещеният град на Ехнатон буквално бил изоставен и неговият бог потънал в забрава. Но малцина се завърнали в Тива. Жреците на Атон трябвало да останат в Амарна, освен ако не приемат другата религия. Бившите придворни на Ехнатон щели да се сблъскват с враждебност във всеки друг град заради това, че са участвали в неговата омразна реформа. Нито едно от техните имена не е намерено в таванските писмени свидетелства.
От високопоставените служители на Ехнатон изглежда само Ейе е успял някак си да превъзмогне ереста и да поднови кариерата си. Той направлявал политиката на Тутанкамон в правилната посока. Някои сигурно са го гледали с подозрение, но жреците са приели с ентусиазъм възстановяването на храмовете и на култа към Амун. Под водачеството на Ейе Тутанкамон явно действал в правилната посока.
Това било много крехко равновесие, но Ейе бил майстор на ходенето по въже. Той спечелил доверието на младия си началник и възхищението на жреците. Ейе сигурно е бил истински горд с „отличната“ си работа.
Мечтата Амарна се била вгорчила. Обикновените граждани изоставили Амарна, преселвайки се масово в Тива и оставяйки след себе си само за една нощ призрачния град, по чиито улици се разхождали единствено жреци с нежелана от никого религия и придворни без двор. Свидетелство за това, как са се чувствали жителите на Амарна, когато са напуснали града си, е всичко, което са оставили зад гърба си. През 1912 година германската експедиция в Амарна, предвождана от Лудвиг Борнхарт, направила страхотно откритие при разчистването на боклуците от къщата ателие на майстора скулптор Тутмос. Когато влезли в една заключена стая за припаси в къщата на древния ваятел, участниците в разкопките открили изящни бюстове и глави на статуи, които Тутмос не бил успял да завърши, когато започнало преселението. Между тези произведения бил и известният бюст на Нефертити. фактът, че са били изоставени такива произведения на изкуството, може да означава само, че никой вече не е искал и да си спомня за епохата, за чието създаване е спомогнал.
Ехнатон бил заклеймен като еретик. По-малко от 15 години след смъртта му в Амарна били изпратени бригади работници да разрушат храмовете и да вземат каменните блокове от тях, за да ги използват в други строежи. Амарна била срината със земята. Онова, което някога било оазис на красотата в един пустинен пейзаж, се превърнало в изгубен в пустинята град. Краткотрайната среща на Египет с Атон приключила и монотеизмът нямало да се върне в долината на Нил през следващите 1500 години. Египет показал, че няма да приеме никакви промени в религията си, нито в ролята на фараона - не и нрез следващите хиляда години и не преди да е загубил специалното си доминиращо място в света.
Ереста от Амарна била уникално отклонение от традициите в египетската история, безпрецедентно събитие. Семената на социалната революция често покълнват в почвата на бедността и недоволството, това движение обаче било възникнало от благополучието. Повечето революции, които разтърсват политически основи, са изтъкани от насилие, но тази на Ехнатон била мирна. Мечтата му била реализирана за известно време, защото в този случай човекът, който носел визията за бъдещето, бил облечен във възхитителната власт на фараона. Но той умрял твърде бързо и така приключило онова, което е можело да стане повратна точка в историята на света. В днешно време така сме свикнали с монотеизма, че ни е трудно и да си представим точно колко революционна е била тази идея за обитателите на нилската цолина. В продължение на две хиляди години египтяните боготворели безброй богове, като значимостта на отделните божества непрекъснато нараствала или намалявала и те еволюирали в различни свои аспекти, но никога не били забранявани. Често чуждоземни богове, които били възприемани като аспекти на египетските, били приветствани в пантеона. Логиката сигурно е била следната: защо да изключваме един, когато точно той може да се окаже силен?
Ето защо монотеизмът на Ехнатон е бил възприет пасивно от населението, възпитавано хилядолетия в духа на свободен политеизъм, който е представлявал неразделна част от неговия живот. Богът Атон бил недостъпен и непонятен, той не можел да замени множеството големи и малки богове и всевъзможните духове, „общуването“ с които било ежедневна, насъщна потребност на хората. Слаба страна в учението за Атон било и безразличието към традиционното вярване в задгробния живот и свързаната с него представа за задгробното възмездие. Вярващият в него египтянин се оказал дезориентиран и това било валидно за повечето хора. Ето защо те се озовали в лагера на притивниците на Атон.