Може би едно сравнение със съвременноста може да ни помогне да разберем революцията в Амарна - промените, които се осъществяват в момента в Германия. Двете половини на една нация дълго време са били идеологически разделени. Едната е била предвождана от лидер, чието виждане не се е опирало на реалността и който е можел да поддържа идеала си единствено чрез нетолерантност. В края на краищата той загубил. Интересно е да се наблюдава какво е станало с неговите предишни последователи. Днес почти никой от бившите поданици на Източна Германия не засвидетелства подкрепа на стария режим. Те се втурнаха да помагат за разрушаването на старите статуи и на сградите, които сами са построили. В Древен Египет е имало подобно всеобщо отричане от всичко, което е свързвало хората с движението на Ехнатон. Дори си сменяли имената, за да могат да направят възможно асимилирането си - не мога да си представя, че жител на Амарна с името „Атон-Ем-Хеб“ (Атон празнува) се завръща в Тива, без да си промени името. Затова и има толкова много въпроси без отговор по отношение на това какво е станало с Амарна, както ги има и за вътрешните процеси в комунистическа Германия.
Точно както повечето комунисти не желаят да си пазят за спомен партийните книжки, така и жителите на Амарна не са запазили ръчноизработени предмети ог времето на революцията. Бюстът на Нефертити е бил изоставен, защото никой не го е искал.
Човекът, който бил причинил всичко това, със сигурност не е почивал в мир в положените му дълбоко ковчези в гробницата в Амарна. Скоро след изоставянето на града всичките гробници били преровени за съкровища и ограбени. Телата на Нефертити, Кия и петте принцеси, които починали в Амарна, така и не са намерени. Вероятно са били разкъсани на малки парчета, както и тялото на Ехнатон.
Бележки:
1 Сирил Алдред, Ехнатон и Нефертити.
2 Ейдън Додсън, Каноните на египетските царе.
3 Уилям С. Хейс, Скиптърът на Египет, т. 2.
4 X. У. Феърман. „Още веднъж за т. нар. ковчег на Ехнатон“.
5 За това възможно разногласие между двете съпруги се намеква в заглавието на една статия за Кия. Вж. Анджела П. Томас, „Другата жена на Ехнатон“ в Писма от Амарна III.
6 Бари Дж. Кемп, „Скици на храмовете в Амарна“ в Доклади от Амарна.
7 Юрбен Буриан, „Паметник на учението за култа към Атон в Египет“.
8 Джефри Торндайк Мартин, Царската гробница на Амарна.
9 Норман дьо Гари Дави, Скалната гробница на Амарна. Част I: Гробницата на Мерира.
10 Уилям Fлиндънс Питри, Тел ел Амарна. При разкопките си Питри намира парче от глинен съд с надпис: 16-годишно добро вино... Големият пророк на Атон Мерира. Така че Мерира е бил жив по това време.
11 Норман дьо Гари Дави, Скалната гробница на Амарна. Част II: Гробниците на Панхези и Мерира.
12 Пак там.
13 Норман дьо Гари Дави, Скалната гробница на Амарна. Част V: Гробницата на Ейе.
14 Доналд Редфорд, Ехнатон: Царят еретик; Розали и Антъни Дейвид, Биографичен речник на Древен Египет.
6
Завръщането в Тива
Вземи си жена, докато си още млад,
За да ти бъде наистина жена;
Тя трябва да ти ражда, докато си млад,
Хубаво е да се създават хора.
писар Ани
ок. 1400 пр. Хр
Тутанкамон се бил възкачил на трон, който се клател неприятно в резултат от слабостите на предишното управление.
Разбрали за вътрешните проблеми на Египет, неговите съседи проявявали явно незачитане. Нубийските племена обединили силите си в опит да се освободят от египетското господство. Спрели да изпращат корабите със злато и атакували южните предни постове, като грабели и палели наред. На запад страните от „Азия“, както ги наричали египтяните, си намирали едно след друго извинения да отлагат контрибуциите, за които се били споразумели, като отрязвали необходими за Египет стоки.
Оживяването на икономиката зависело от това дали Египет ще възстанови контрола си върху „Азия“ и Нубия, защото те били незаменими източници на богатство. Сигурно приоритетната задача на новата държавна администрация е била да се осигурят средства за възстановяването на храмовете, които силно били пострадали от религиозната реформа. Мотото на управлението на Тутанкамон щяло да бъде реставрация.