Той укрепи което беше западнало сред паметниците до границите на вечността. Той прогони греховността от цялата страна, като истината се върна на мястото си. Той прави така, че лъжата да бъде отвратителна, а страната да е същата като в древни времена.
Но Негово Величество се възкачи на трона като цар, когато храмовете на боговете и богините от Елефантина до маршите в делтата вече тънеха в забвение, а светините им започваха да западат, като се превръщаха в купища развалини, обрасли с бурени; светилищата им изглеждаха така, сякаш никога не са съществували, а залите им бяха станали утъпкани пътеки. Така страната преживя болест, а боговете я изоставиха. Когато изпратеха войници в Сирия, та да разширят границите на Египет, то чрез тях не се постигаше що-годе подобаващ успех. Когато човек призовеше някой бог, та да измоли нещо от него, той не идваше; и ако също тъй се обърнеше към някоя богиня, и тя не идваше. Сърцата им бяха слаби и престанаха да се трудят.
После Негово Величество се посъветва със сърцето си, като търсеше всеки изгоден случай, търсеше каквото беше от полза за неговия баща Амун, за да възобнови светлейшия му образ от истинско чисто злато. Всички (дарове) за храма са удвоени, утроени и учетворени със сребро, злато, лазулит, тюркоази, всички редки и скъпи камъни, царски ленени платна, съдове, смоли, мазнини, тамян, благовония, миро, без да има граници за всички добри неща.
Боговете и богините, които са на тази зелья, сърцата им се веселят. Притежаващите светилища са радостни. Надлъж и шир цялата земя се весели и настанаха добри условия.
Това не е само реч на политик, а и план за действие - да се възстанови армията, да се възвърне богатството на Египет и отново да се отворят храмовете.
Присъствала дори едва доловима, но безпогрешна декларация за това, че дните на изолацията в Амарна са свършили. Споменавава се също, че Тутанкамон е стоял на трона си в двореца в Мемфис, където вероятно е бил написан текстът, но стелата била издигната в Тива. Това показва колко надалеч била стигнала държавата. Египет имал истински цар на Горен и Долен Египет, фараон на цялата страна.
Тутанкамон бил около единайсетгодишен, когато е била гравирана „стелата на реставрацията“, както е известна сега. Някой „пъхал“ думи в твърде младите му уста, но именно тези били думите, които обществеността и жречеството искали да чуят. Но обещанията не са дела, а всяка прокламация, направена от Тутанкамон, вероятно е била приемана с известни съмнения. Делата изисквали ефективна и интелигентна администрация. Кой щял да изпълни всички тези чудесни планове?
Назначените държавни служители били нови играчи, мъже, които не били обучавани в Амарна. Ейе сигурно е имал решаващ глас при избора и назначаването им. Мая, новият ковчежник на Тутанкамон, имал централна роля в реставрационните планове. Знаем много за вътрешните процеси по време на управлението на Тутанкамон, защото Мая изписал автобиографията си по стените на своята гробница. Той бил начело на събирането на данъците, надзиравал вписването им в царската съкровищница, после ги разпределял целево. Той дори надзиравал изливането на златните статуи за храмовете. От своя служебен кабинет в Мемфис Мая разпратил цяла армия писари до всички номи на Египет, за да записват точно колко зърно е прибрано от всеки земеделец.
Селяните били облагани с налог не върху прибраната реколта, а върху реколтата, която би трябвало да приберат съгласно показанията на „нилометъра“. От векове насам приижданията на Нил оставяли следи от тиня по големите кръгли камъни край брега - „нилометрите“, така че всяка година се знаело какво е нивото на придошлата река във всяка част на Египет. Съобразно с нивото на водата служителите изчислявали колко зърно следва да се е родило от акър. Земеделците били облагани с част от прогнозираната реколта. Тази система не позволявала събирачите на данъци да искат допълнителни количества жито. Дори нивите да не давали предвижданата реколта, земеделецът бил длъжен да си плати определения данък. Ако обаче се стараел и земята му раждала повече от изчисленото, той можел да задържи излишъка за себе си.