Работата на Мая била по-трудна, защото тогава парите все още не били измислени. Зърното било събирано и транспортирано до царските зърнохранилища и зачислявано на склад. Когато в кабинета на Мая идвала заповед за разпределяне, зърното отново било претегляно, преброявано, раздавано и отново преброявано. Цели армии писари работели под ръководството на Мая нагоре и надолу по Нил. Братът на Мая Нахухер бил „царски писар“, което не означава, че приемал заповеди от фараона, а че работел в царската съкровищница; нещо като „кралската поща“ в Англия, която означава нещо повече от писма до кралицата. В края на краищата вече имало толкова много „царски писари“, че писарите, които наистина работели в двореца, били наричани „истински царски писари“.
Гробницата на Мая се намира само на няколко километра от Мемфис в Саккара, където преди повече от хиляда години е построена първата многостъпална пирамида на Джосер. По времето на Мая големият религиозен комплекс вече е бил туристическа атракция. Египтяните посещавали древните гробници почти по същия начин, по който хората в днешно време посещават известни гробове. В трудни години египтяните отивали до Саккара, за да си припомнят по-добрите стари времена. Така че когато Мая гравирал автобиографията си на стената на своята гробница, той я адресирал към „идващите хора, които искат да свърнат на запад и да се разходят в района на вечността“.2 Мая се гордеел с ролята, която е играел при възстановяването на Египет. Той направил обобщение за кариерата си: „В началото бях добър, накрая бях блестящ“.
Обаче за всички тези добри дела - отварянето на храмовете, повторното изливане на златни статуи и поддържането на войската - трябвало да се плаща. В осмата година от управлението на Тутанкамон на Мая му било заповядано да „събере налог от цялата страна и да организира божествени дарове за всички богове на земята на Египет“.3 Новият налог бил въведен, когато Тутанкамон бил почти осемнайсетгодишен. Много е възможно да е водил дълги дискусии с Мая за следите по нилометрите през тази година и колко допълнителни приходи в следствие на тях можело да се очакват. Ейе сигурно е участвал в тяхната среща, като без съмнение ловко е насочвал дискусията в определена посока. Въпреки че никой не обича повишаването на данъците, поне земеделците са знаели, че събираните от тях налози ще отидат за отварянето на храмовете им и за изработването на нови статуи на боговете.
Само на няколко крачки от гробницата на Мая се намира гробницата на негов съвременник, който бил също толкова важен за съживяването на Египет, макар и по много по-различен начин. Като повечето счетоводители Мая вероятно е прекарал по-голямата част от живота си в броене на „парите на другите“. Генерал Хоремхеб обаче се постарал да си има нещо за броене.
Хоремхеб, който бил назначен на длъжността главнокомандващ войската на Тутанкамон, бил човек, който се издигнал благодарение на личните си качества. Родом е от северното градче Хераклеопол - домът на бога с глава на овен Харшеф. Трябва да е започнал кариерата си като млад пехотинец или в края на управлението на Аменхотеп III, или в началото на управлението на Ехнатон. Като млад войник, който си пробива път в редиците, сигурно е бил отчаян, че не се водят войни, които биха му дали възможност да се отличи, но той бил упорит.
Хоремхеб бил много решителен човек, притежаващ сила и увереност да командва. По времето на Тутанкамон е бил в разцвета си и е заемал жизненоважна длъжност в неговата администрация. Като главнокомандващ Хоремхеб е бил единственият, който можел да възвърне контрола на Египет върху западна Азия и Нубия. Със средствата, осигурени от Мая, Хоремхеб наел, въоръжил и обучил армия, която най-сетне поела на боен поход срещу Нубия. Отново потекли необходимите за търговията запаси от злато в съкровищницата на Египет. Оставало да се завладее Сирия - Палестина, която също била жизненоважна за благоденствието на Египет.
Египет нямал гори, така че отчаяно му били необходими кедрови трупи от Ливан за построяването на кораби, на големи врати и на дървени стълбове за окачване на знамената пред храмовете. Йероглифът за думата „бог“ представлява флаг на пръчка, пръчка от кедър.
Разбира се, не можем да знаем кога са се състояли срещите, нито дали са били в Мемфис или Тива, но можем да си представим колко нетърпелив е бил младият фараон, който се превръщал в мъж, да поеме управлението на страната си, консултирайки се с ковчежника си Мая, с генерал Хоремхеб и с верния си съветник Ейе. Трябва ли войските на Хоремхеб да ударят първо Либия, понеже е най-слаба, и по този начин младите войници да се подготвят за по-голямото нашествие в Сирия? Или е за препоръчване да се удари първо Нубия, за да се вземе още злато?