Докато Хоремхеб, Ейе и Мая работели за възраждането на икономиката и владенията на Египет, задачата на Тутанкамон била да увери жреците, че е прегърнал всички египетски богове. Първият му голям строителен проект в Тива - довършването на колонната зала в храма в Луксор - бил гениален ход. Дядо му, великият цар Аменхотеп III, бил построил тази 50 метра дълга зала, но починал преди тя да бъде декорирана. Когато Ехнатон обърнал гръб на всички тивански богове и заминал за Амарна, колоните останали голи в продължение на повече от десетилетие. Няма съмнение, че Ейе е посъветвал Тутанкамон да украси залата със сцени от най-важния религиозен празник на Египет.
Тутанкамон и Анхесенамон участвали от край до край в осъществяването на този проект. Без съмнение те посещавали храма често и задавали въпроси, докато жреците, писарите и художниците дискутирали как най-добре да илюстрират историята на празника Опет. За Тутанкамон тези срещи били и уроци за същността на една религия, която била съвсем нова за него. Трябва да е било нещо като неделно училище или катехизис по картинки.
Това прозорливо решение - да довърши колонадата, идентифицирало Тутанкамон с неговия дядо, когото жреците на Амун уважавали заради храмовото му строителство. По този начин той подчертавал, че е продължител на знатния царски род - жреците можели да го признаят като законен наследник на трона и все пак да го разграничат от умопомрачителните отклонения на баща му. Едно изкусно туширане на страховете на жречеството, че той може да е прекалено много син на баща си.
Можем само да се питаме каква е била истинската човешка реакция на Тутанкамон спрямо новата религия. Дали я е приел с желание, или пък тайно пак се е молел на Атон? За какво ли е мислел, докато е играел най-важната роля в религиозните фестивали?
Както споменахме, колонната зала била декорирана със сцени от най-бляскавите тържества в Тива - празникът Опет. Той е посветен на ежегодното идване на Амун и семейството му в храма в Луксор. Опет е древното име на Карнак - храмът, където се зародил празникът и който е дом на таванската триада: Амун, неговата съпруга Мут и сина им Хонсу. При откриването на празника Опет статуите на Амун, Мут и Хонсу били изваждани от светилищата им в храма в Карнак, поставяни в божествени ладии и превозвани по Нил на два и половина километра на север до храма в Луксор (южен Опет). Декорациите на Тутанкамон показват важни подробности от пътуването на радостната процесия на юг до Луксор и връщането ѝ обратно в Карнак в края на фестивала. Самият Тутанкамон е изобразен в релеф на западната стена на колонадата. Той принася дарове на Амун, Мут и Хонсу, придружава ладиите до брега на Нил, отплава с боговете по Нил, следва ладиите от брега на Нил до фасадата на храма в Луксор и принася дарове на боговете в техните светилища в храма в Луксор.6 Каква по-голяма демонстрация на привързаност и почит?
Когато фестивалът Опет бил възстановен, народът на Тива вероятно се е възрадвал и се е трупал по източния бряг на Нил, за да види ладиите на боговете и да зърне този Тутанкамон, който възстановил старата религия.
Когато процесията влязла в храма в Луксор, хиляди се скупчили в двора, за да гледат светините, докато ги внасят във временните им домове в храма, където обикновените хора не можели да влизат. Знаейки поне от сцените на стените на храма, че Тутанкамон принася дарове на боговете - тамян, месо, зеленчуци, бира и вино - обикновените хора вероятно са се преизпьлвали с радост. За първи път от години фараонът отдавал почит на техните богове. Сигурен съм, че мнозина са си и поплакали.
Въпреки вълнението на народа и заетото ежедневие на Тутанкамон и Анхесенамон сигурно им е липсвал баща им и предишният живот в Амарна, където дните им били много по-свободни. Постепенно обаче удоволствията от живота в Тива и Мемфис, заедно с цялото разнообразие, което предлагал Египет, трябва да са им се сторили по-добър курс на действие.
Само кратко пътуване ги деляло от двореца в Мемфис до Делтата, където ставал най-хубавият лов на птици в страната. Плъзгайки се по повърхността на мочурищата с плоскодънни скифове (малки лодки), изработени от папирусови стебла, птицеловците залагали мрежи и чакали да уловят в капана прелитащи ята. Тутанкамон особено обичал да ловува с лък и стрели. Най-хубави били леките дървени пръчки със заострени краища - остриета за птици, които хвърчали по-бързо от птиците. (Лъкът и стрелите на Тутанкамон са намерени в гробницата му.) Двамата с Анхесенамон прекарвали най-щастливите си часове сред мочурищата - той стрелял по патиците, а тя приготвяла поредната стрела. Когато този спорт им омръзнел, преминавали към хвърлянето на пръчки, оформени като нещо подобно на бумеранг - едно умение, далеч по-трудно за овладяване. Необходима била здрава ръка, за да метне пръчката силно надалече и да свали птица по време на полет.