От южния си дворец в Тива те ходели на лов за щрауси в пустинята, което винаги е било приключение. Докато ездачът управлявал подскачащата каляска, зад него Тутанкамон изстрелвал стрелите си.
Младият цар и неговата царица имали много развлечения и изглежда, че съветниците им са били щастливи, когато двамата са заети със спорт и ловуване.
Друго усилие, което изпълвало времето на Тутанкамон, било построяването на гробницата му. Младият цар избрал място непосредствено до дядовата си гробница в Западната долина. Аменхотен III бил изкопал първата гробница в този район, а до нея стърчала една недовършена гробница (WV25), за която повечето археолози са съгласни, че е била започната от Аменхотеп IV, преди да промени името си на Ехнатон и да се пресели в Амарна.7 Ако тази гробница е идентифицирана правилно, то гробницата на Тутанкамон се намира до тази на дядо му и в близост до гробницата, предназначена някога за баща му. Работата по гробницата на Тутанкамон започнала още когато навлизал в юношеската си възраст. Построяването ѝ вероятно е вървяло бавно, защото наблюдателят на строителните работи е смятал, че има на разположение много години, преди гробницата да влезе в употреба. Царски архитект направил плана на пода, после го представил на надзирателя на царския некропол. Чертожник отбелязал стената откъм скалата и очертал вратата. После работници започнали да дълбаят скалата, отломвайки парчета отгоре надолу с бронзови длета, които забивали с помощта на дървени чукове. Гробниците винаги били започвани отгоре, така че гравитацията да е в помощ на работниците, а не да са принудени да вдигат чуковете си все по-високо и по-високо. Когато отломените парчета се натрупвали, малки момчета ги товарели на ръце в сламени кошници и отнасяли боклука надалеч от мястото на гробницата. Само след няколко седмици спускащият се надолу коридор се бил очертал и всеки ден навлизал все по-надълбо- ко в скалата, докато станало необходимо да викат помощници с бронзови огледала, които да отразяват слънчевата светлина, така че работниците долу в шахтите да могат да виждат. Когато коридорът достигнал проектираната от архитекта дълбочина, в скалата била издълбана просторна стая, но били оставени квадратни пилони, които да държат тавана. Когато грубата работа приключила, били повикани по-опитни работници, които да изгладят стените и да ги подготвят за декорация. Сега вече гробницата била достатъчно просторна и в нея едновременно можели да работят и леворъки, и десноръки. Когато длетата се изтьпявали, момчетата ги изваждали на повърхността, за да бъдат наточени. Всичко било групова работа. Работниците и техните семейства живеели заедно в малко селце близо до Долината на царете, което било оградено със стени, така че да се заключва през нощта. Между тези хора имало чертожници, резбари, художници, скулптори, занаятчии, дълбаещи йероглифи и надзиратели - всички, които били необходими да подготвят гробницата за вечността.
Тутанкамон растял и все по-активно можел да участва в дискусиите на Ейе и Мая по финансовите въпроси, да се среща с чуждестранните пратеници, когато обсъждат търговски споразумения, да подбира собствените си слуги и да решава кого да награди за вярна служба. В края на краищата той бил внук на Аменхотеп III - великият дипломат и проницателен администратор. За щастие е запазена гробницата на Хюи - един от най-доверените посланици на Тутанкамон. Тя дава ясна представа за ролята, която играел Тутанкамон. На този етап той бил юноша. Хоремхеб току-що бил покорил Нубия, така че бил необходим царски наместник да управлява територията. Разчитали от Нубия да идват тонове злато всяка година, ведно с други луксозни стоки като абанос за мебелите, слонова кост за бижутата, жирафови и леопардови кожи - всички символи на изобилието на Египет. Царският наместник имал жизненоважна роля (фиг. 12).
Върху стените на гробницата си Хюи записал, че бил повикан в двореца, за да получи печата на наместник, с който да се бележи златото, което ще се превозва до Тива. От миналите времена на Старото царство малки цилиндрични печати били символ на господство. В действителност йероглифната дума за ковчежник включвала печат на конец, който се носел около врата като служебна значка. Така че когато Хюи бил извикан в двореца в Тива, това бил голям ден от живота му. На цялото му семейство било позволено да гледа великото събитие. Той бил въведен при фараона си, на когото се поклонил, и бил приветстван от член на държав- ната управа, който му казал: „Дава ти се земята от Некхен до Несут-Тауи“. Хюи отговорил: „Нека Амун от Несут-Тауи дари всичко, що си заповядал, о царю, господарю мой“. После Тутанкамон му заповядал да замине и да се върне със злато, слонова кост, жирафи и всички хубави неща, които могат да се намерят в Нубия. Забележете, че някой от държавната управа дал заповедта на агента му. Тутанкамон просто потвърдил тази заповед.