Със служебния печат в ръка Хюи напуснал двореца, за да подготви експедицията си до Нубия. Един от синовете му имал титлата „Майстор на коня“. По стените на гробницата на Хюи виждаме коне, които подават муцуни от оборите, докато корабът му отплава за Нубия. Няма записи за пътуването му до Нубия, нито за престоя му там, но можем да си представим как скорошният военен поход на Хоремхеб е бил премахнал всички пречки от пътя на Хюи, които са можели да осуетят изпълнението на служебните му задължения. Хюи се върнал в северен Египет с толкова претоварен от изобилни богатства флот, че представянето им пред фараона трябвало да се осъществи в двора на двореца. Имало безброй купчини злато, преработено във формата на пръстени, големи колкото гривни, грамади слонова кос и абанос, жив жираф и още много други. Пред царя били показани оковани роби, за да може да си избере които му харесват.
Имало и стадо с доволно угоен нубийски добитък, високо ценен за принасяне в дар на бог Амун. По време на фестивала Опет се показвали рогата на крава, върху които били издълбани ръце, а между тях имало малка глава на нубиец. Когато животното наведяло глава, Нубия символично изказвала почитта си към Египет.
Доволен от парада - сигурно се е влюбил в жирафа - Тутанкамон наградил Хюи със златни огърлици. Питам се дали се е замислял за времето в Амарна, когато баща му е дарявал златни огърлици от Прозореца на явлението. Но в случая на Хюи това не било подкуп за да следва вярата му, а награда за добре свършена работа. Много от златните предмети, оставени в гробницата на Тутанкамон, се дължали на усилията на Хюи. Известният ковчег от масивно злато трябва да е бил изработен благодарение на пратките от нубийско злато, което донасял Хюи.
С течение на годините Тутанкамон и Анхесенамон се превърнали в младежи и се влюбили един в друг. Тя била до него от десетгодишна и вече я изобразявали почти на всички портрети - или права, или коленичила до фараона си. В царските работилници се правели статуи на красивата двойка седнали един до друг с корони на главите - респективно той на Амун, а тя на неговата съпруга Мут. Една двойка такива статуи на младия цар и царица и досега се усмихва на минаващите туристи в храма в Луксор.
Обратно на всички свои предшественици Тутанкамон въобще не се е женил за други съпруги - още един знак, че двамата с Анхесенамон били много близки. Но тъй като били последните оцелели от XVIII династия, ако искали да продължат царския род, трябвало да имат деца. Иначе когато дойде време за избор на следващ фараон, Божественият ред щял да бъде прекъснат и Египет щял да бъде хвърлен в смут.
Двойката направила каквото могла, за да изпълни това задължение. Анхехсенамон забременяла. Докато дворът се подготвял за раждането на бъдещия цар или царица на Египет, за нея се грижел царският лекар - човек, известен със способностите си и уменията си за лекуване.
Древните египтяни наричали медицината „необходимото изкуство“ и внимателно регулирали тази професия, като излъчвали специалисти в отделни области. Лекарите с най-висок ранг били жреци. Понеже Сахмет бил най-важният бог, свързван с медицинското изкуство, именно жрецът на Сахмет трябвало да бъде най-добрият лекар. Това е донякъде изненадващо, защото през цялата египетска история са се бояли от нрава на богинята с глава на лъвица. Свещениците на Сахмет често имали по няколко титли - една медицинска и една магическа. Неджему например, бил „Върховен жрец на Сахмет“ и „Главен лечител“, а Херишефнахт бил „Върховен магьосник“, „Върховен жрец на Сахмет“ и лекар на фараона. Освен жреците лекари, уабу, имало и светски лекари, суну. Тъй като за медицинската професия имало специални правила и съществували жестоки наказания за неправилно практикуване, суну със сигурност получавали медицинско образование, въпреки че не се свързвали с нито един конкретен храм, нито пък почитали конкретен бог. Така тяхната практика вероятно е била по-еклектична, тъй като са можели да черпят от всички възможни източници.