Както жреците лекари, така и светските лекари използвали комбинации от здрава клинична медицина и магия, но имало и трета група лекари, които не получавали медицинско образование, а използвали само заклинания, амулети и магии при лекуването на пациентите си. По-голямата част от медицинските папируси, които са оцелели, идват от тази трета група лекари, тъй като те изреждат магии и отвари, но дават малко доказателства за внимателно наблюдение и научни познания.
Личният лекар на Анхесенамон сигурно е бил специалист по гинекология, „болести на жените“. Това било първото ѝ дете - „онзи, който ще отвори утробата ѝ“ - и с наближаването на термина бил подготвен стол за нейното раждане. Египетските майки седяли на стол от калени тухли, за да може гравитацията да улеснява процеса на раждането. (Жаргонната дума за раждане на дете била „да седиш на тухли“.) Това била толкова основна част от египетския живот, че йероглифът за „роден“ изобразява седнала жена, от която се показва главата на бебето.
Но преди Анхесенамон да може да използва родилния стол, се случило нещастие. Когато навлязла в осмия месец, гя пометнала и изгубила детето си, момиченце. Ако бе оцеляло, детето щеше да бъде недъгаво, с изкривен гръбначен стълб и с едно рамо по-високо от другото. Вероятно в двореца се е шушнело, че сигурно детето или майката са били прокълнати.
Вероятно са извикали царския магьосник. Понеже в древен Египет се практикувала както клинична медицина, така и лечение с магически цярове, конкретната болест определяла и начина на лечение. Ако случаят бил познат, като при счупване на кост или ухапване от крокодил, тогава се лекувало без магии. При ухапване от крокодил раната се зашивала, за да се затвори, и върху нея се слагало сурово месо. Ако обаче болестта била нещо от рода на треска и египтяните не са можели да знаят причината, тя била приписвана на зли демони или черна магия, следователно лечението ставало с магьосници. Дори имало специалисти, обучени в „незнайни болести“, които вероятно лекували заболявания с неизвестни причини. Възпроизводството на хората не било добре разбирано в древен Египет, така че е възможно помятането да е било приписано на проклятие.
Помятането на Анхесенамон, като се добави и недъгавостта на зародиша, налагало намесата на магьосник знахар, за да не се случва никога повече. В такива случаи се изработвала восъчна фигура на Тот, бога на писмото и магията, която се слагала върху горящи въглени под родилния стол.
Възможно е Анхесенамон да е седяла на стола, така че пушекът да пречисти утробата от всякакви зли сили в нея. Помятането не било обикновена трагедия за държавата. Египтяните обичали децата, имали големи семейства, типични за аграрните общества - много деца, за да помагат на полето. Една популярна максима гласяла: „Ожени се млад и имай много деца.“ Във възрастта, в която трябвало да съграждат семейството си, Тутанкамон и Анхесенамон били изправени пред едно несигурно начало.
Понеже зародишът бил мъртвороден и изобщо не бил поел дъха на живота, той останал без име. Ако бебето бе поживяло дори само за да вдъхне въздух, то щяло да има душа; Ба и Ка са двата основни аспекта на душата. Ба на починалите винаги е изобразявано по стените на гробниците като птица с човешка глава, която можела до отлита и да долита в гробницата по всяко време, докато чака възкръсването на тялото на запад. Ба носи личността и е от съществено значение за възкръсването. В една древноегипетска литературна творба8 мъж, който иска да извърши самоубийство, разговаря със своето Ба, което му се кара и му казва, че ако се самоубие, то ще отлети и ще му провали всички шансове за вечен живот. Другата част на душата - Ка, е нещо като духовен двойник, който живеел в мумията. Без Ба и Ка зародишът нямал шансове да възкръсне. Така е според религията на Египет, но това означавало малко за младата двойка, която била преживяла всички етапи на родителските вълнения и копнежи, за да ги види прекършени. Против всяка традиция малкото момиченце било мумифицирано.
Зародишът бил само трийсет сантиметра на дължина - толкова малък, че за мумифицирането му трябвало да се изработят специални инструменти. Тъничка тел била прокарана през назалния канал в централната черепна кухина, за да отстранят мозъка. След това малки ленени лентички, потопени в дървесна смола, били вкарани в черепа, за да се втвърдят и да предпазят тъканите от влага. После направили разрез, по-малък от сантиметър, от лявата страна на стомаха, за да извадят вътрешните органи. Но тук дори изкусните царските балсамьори били безсилни. Зародишът бил твърде малък. Не можели да направят никакъв инструмент, който да влезе в стомашната кухина и с който да се извадят стомаха, белия дроб, бъбреците и червата, без сериозно да увредят тялото. Балсамьорите оставили органите на мястото им, като инжектирали дървесна смола в стомашната кухина, запечатвайки я завинаги. Бинтовачите внимателно опасали тялото с чисти ленени ленти, а свещениците изрекли древните молитви. Издялан бил миниатюрен ковчег за зародиша, който бил покрит с черна смола. Тънки златни листовидни превръзки, имитиращи превръзки за мумии, били положени от външната страна на ковчега и върху тях били изписани думите „Благоговейната“ и „Озирис“, понеже детето нямало име. Втори, по-малък ковчег, върху който била написана молитва към Озирис с надеждата, че богът на мъртвите ще се погрижи за детето в отвъдния свят, бил положен вътре в първия. Свещеникът положил зародиша в по-малкия ковчег, изричайки заклинания от Книгата на мъртвите, които продължили и при полагането на малкия в големия ковчег и опаковането на всичко в чисти ленени превръзки. Когато превръзките били поставени, бил сложен и глиненият печат на царския некропол - един чакал над девет вързани пленника (символите на традиционните египетски врагове). Малката мумия била готова за погребение заедно с родителите си по-късно. Трагедията от помятането и още едно тъжно събитие в младия им живот вероятно е сближило още повече Тутанкамон и Анхесенамон.