Когато Тутанкамон започвал осемнайстата си година, най-сетне трите нишки, от които било изплетено египетското общество - свещеничеството, войската и царската власт - станали цялостна тъкан. Храмовете на Амун просперирали. Тива отново била доминирана от дейностите по храмовете в Луксор и Карнак - центровете, около които малко или много се въртяла реставрационната дейност на Тутанкамон.
В храмовете непрекъснато кипяла работа. Украсяването на колонадата вървяло към приключване, ослепително ярките цветове оживявали храма. Другите стени били поправени, там където била паднала мазилката, била направена нова и толкова умело пребоядисана, че поправките изобщо не личали. Бляскави бронзови декорации били поставени на вратите на храмовете и светилищата. Всичко било следено отблизо от нарастващите редици на свещениците. Сега всяка сутрин те отваряли вратите на вътрешните светини и пускали първите слънчеви лъчи да осветят стаите, докато помазват златните статуи на боговете с парфюми и свещени масла, докато гримират клепачите им и поставят хляб, лук, бира и плодове пред всеки от тях - сутрешното хранене на боговете. После свещениците изричали молитвата към Амун:
Лодкар, който познава водите,
Кормчия на [слабите],
Който дава хляб на онзи, който няма нищо,
Който храни слугата в къщата си.
Аз не приемам благородник за свой защитник,
Аз не се свързвам с богат човек,
Аз не оставям своя дял на грижите на друг,
Моето богатство е в дома на моя [господар].
Моят господар ми е закрилник,
Аз знам неговата мощ, с разум:
Помощник със здрава ръка,
Никой освен него не е силен,
Амун, който познава сравнение,
Който се вслушва в гласа на викащия го,
Амун-Ре, Царят на боговете,
Бикът с голяма сила, който обича силните.
До всеки храм били отворени работилници, в които се правели свещените масла и белите ленени роби, които носели свещениците. Пекарни и пивоварни процъфтявали. Складовете се пълнели със стоки, животни били събирани, за да бъдат принасяни в жертва, дарители оставяли дарове.
Тълкували се сънищата с помощта на Книгата на сънищата, която се намирала в библиотеките на храмовете. Например, „ако човек се види насън с джудже - лошо. Половината му живот е минал“. Старата религия отново вървяла с пълна пара.
Войската също била силна - Хоремхеб бил привел еги петската армия в състояние на сила, от която се бояли. Традицията в египетската царска власт била възстановена, Тутанкамон принасял дарове на олтара на Амун и участвал във фестивала Опет. Под зоркото око на Мая складовете на Египет се напълнили. Както всички сами виждали, обещанията, изписани на стелата на реставрацията, се спазвали.
Тутанкамон започнал строежа на своя заупокоен храм на западния бряг на Нил. Той избрал място на няколко мили от гробницата си. Това била красива правоъгълна сграда с няколко колосални статуи на царя, поставени пред входа, и предназначена за мемориал, пред който да се отдават почести на Тутанкамон векове след смъртта му. Когато Мая отделил средствата за храма, той дарил и земя, нещо като вид годишна печалба, на свещениците на Ка, които трябвало да се грижат за храма и да принасят дарове за душата на Тутанкамон. Реколтите от земята трябвало да издържат поколения свещеници, които да се грижат за храма и неговата вечна поддръжка. Тутанкамон декорирал стените на храма със сцени, в които самият той присъствал - в каляската си, предвождайки армията в битка. Вероятно все още не е бил излизал заедно с Хоремхеб на военен поход, тъй като бил твърде млад, но от него се очаквало някой ден да го прави. Сцените по стените на храма уверили народа, че царят им е достатъчно силен да поведе войската - точно като великия Тутмос III преди него.