Това бил един от онези капризи на историята, когато пътищата на двама велики мъже се преплитат, обаче никой от тях не осъзнава важността на събитието. По онова време Питри, макар и още млад, бил най-опитният в разкопките археолог и ден след ден вече разплитал първите нишки към живота на Тутанкамон. Нито Питри, нито Картър са имали и най-малка представа за това, че четвърт век по-късно Картър щял да открие гробницата на Тутанкамон и да стане най-известният егигттолог на всички времена. Всъщност когато Картър работел на мястото на разкопките, през ръцете му вероятно са минавали много предмети, надписани с името на Тутанкамон, но той е нямал представа кой всъщност е бил този Тутанкамон.
Картър продължил да работи заедно с другите, докато научил техниките на археологията толкова добре, че през 1899 година на 26-годишна възраст Масперо го назначил на длъжността главен инспектор за Южен Египет в Службата за антики. Картър бил енергичен, трудолюбив и наистина бил загрижен за опазването на египетските паметници. В задълженията му влизало конструирането на железни врати за входовете на гробниците, за да предотвратяват вандалски прояви и кражби, поставянето на електрически лампи, за да могат туристите да виждат стенописите, реставрацията на храмовете и предпазването им от кражби. Изглежда Картър специално се е интересувал от последното умение. Записал е една история, която съперничи на разказ за Шерлок Холмс.
Картър бил подготвил гробницата на Аменхотеп II за туристи. Поставил мумията на царя в нейния саркофаг, оставил на показ много от предметите, които Лоре бил открил, и инсталирал желязна врата, за да може гробницата да се заключва нощем. Въпреки тези предпазни мерки на 20 ноември 1901 г. гробницата била разбита, мумията повредена, а няколко предмета били откраднати. Записите на Картър показват твърдото му решение да намери престъпниците.
20 ноември 1901 г. - На следващия ден отново отидох до гробницата на Аменхотеп II. Преди това от базата ми докладваха, че катинарът на гробницата бил съединен с помощта на малки парченца оловна ламарина да изглежда така, сякаш не е разбиван. Открих още парченца оловна ламарина около вратата, а също и малко топчесто парче смола, вероятно от дървото зонт. Последното имаше същите размери като езика на ключалката и това ми подаде малка нишка, защото на 11 ноември катинарът пак беше разбиван, като ключалката беше насилвана с лост и после съединена по същия начин със смола - материалът и методът в двата случая бяха съвсем еднакви.
Преди да продължа по-нататък, трябва да добавя, че имах съмнения в Мохамед Абд ел Расул от случая с гробницата И-ма-дуа и при всеки удобен случай го наблюдавах - той беше известен крадец на гробници и къщата му беше съвсем наблизо. ...Внимателно сравних следите от краката, оставени при двете гробници, и открих, че между тях има голяма прилика. И в двата случая следите от боси крака бяха на един и същи човек. След това направих снимки, за да мога да сравнявам следите по-добре и много внимателно ги измерих. Междувременно следотърсачът проследи следите от стъпките от Бибан ел Молук до селото Гурнех, до къщата на Сюлеман и Ахмед Абд Ел Расул.
Тези двама мъже бяха арестувани...
30 ноември 1901 г. - Отидох до базата и ... поисках разрешение да отсъствам, за да огледам следите на Мохамед Абд ел Расул. Извърших това в Маркаш и открих, че те напълно съвпадат със снимките ми и с измерванията, които бях направил в гробницата на Аменхотеп II и в И-ма-дуа. Мерките съвпадаха до милиметър.6
Когато Картър чул, че Дейвис се интересува от разкопки, предложил да му уреди концесия за Долината на царете. Също така се ангажирал да надзирава работата, когато служебните му задължения като главен инспектор позволявали. През първата година от съвместните разкопки те открили ограбената гробница на Тутмос IV. Древните крадци били оставили много от погребалните предмети, включително красивите ушабти, а също и част от каляската на фараона, украсена с бойни сцени. Дейвис бил много ентусиазиран, но макар че партньорството между двамата мъже им било от взаимна полза, то нямало да трае дълго. През 1904 година Картър бил преместен на север да надзирава паметниците в Саккара, на 14 мили южно от Кайро. Там той бил въвлечен в скандал, който сложил край на кариерата му в Службата за антики.