Група необуздани френски туристи се опитали да влязат в една от гробниците без билети, пробили си път през пазача и отказали да я напуснат. Повикали Картър. Когато французите нападнали местните пазачи, Картър им наредил да се защитават и настанало същинско меле. Французите били извън кожата си, че египетските работници ги ударили, но Картър се застъпил за пазачите и искал да даде французите под съд. В колониален Египет било нечувано египтянин да посегне на европеец. Въпросът стигнал до най-високите европейски дипломатически кръгове в Египет и Картър бил заставен да се извини. Той отказал.
Масперо симпатизирал на Картър, но бил принуден да го порицае и вбесен, Картър напуснал и никога повече не се върнал в Службата за антики. Станал свободен наемник.
Междувременно Дейвис, останал без помощта на Картър, наел 22-годишния Едуард Ейртън да продължи разкопките в Долината. Син на дипломат, Ейртън бил роден в Китай и на 19-годишна възраст заминал за Египет, за да участва в разкопките под ръководството на Питри. Като повечето ученици на Петри той бил обучен добре и свършил добра работа на Дейвис, като открил гробницата на Хоремхеб, един от генералите на Тутанкамон, който впоследствие станал цар. Той също така открил първата следа към гробницата на Тутанкамон -- под един камък лежала фаянсова чаша, на която било изписано името на фараона. Това спомогнало за първи път сериозно да се направи връзка между Тутанкамон и Долината на царете. Въодушевени от откритието, Ейртън и Дейвис продължили търсенето и през 1907 година попаднали на малка яма, която съдържала останките от древно угощение. Заедно с храната, чашите, винените кани и цветните гирлянди намерили и превръзки за мумия с името на Тутанкамон. Явно Тутанкамон бил погребан в Долината, но Дейвис не разбирал какво е намерил. Сметнал, че е открил отново заровена плячка от ограбената гробница на Тутанкамон. Всъщност това били останките от угощението, което направило семейството и близките приятели на Тутанкамон в деня на погребението му, заедно с останките от материалите, необходими за мумифицирането му. Когато през 1909 година Дейвис открил малка недовършена гробница, в която имало ушабти и малък златен лист с името на Тутанкамон, той окончателно решил, че е намерил разбитата гробница на Тутанкамон.
Всяка година Дейвис публикувал находките си в поредица луксозни книги. В края на всяка книга имало каталог на откритите предмети, написан от професионален египтолог.
Някои от тези книги били с илюстрации на Хауард Картър, който по това време бил безработен и благодарен за възложената му работа. В предговора Дейвис давал своето мнение, без да е притеснен от фактите или съветите на археолозите. Дейвис заключил: „Боя се, че Долината на царете вече е разучена.“7 Скоро той щял да се откаже от концесията си за разкопки в Долината на царете, отваряйки вратата на Картър.
През периода, когато Дейвис работел в Долината на царете, Джордж Едуард Станхоуп Молиникс Хърбърт, Пети граф на Карнавън, започнал своя собствена серия разкопки непосредствено до Долината на царете. Страстта на богатия аристократ и колекционер Карнавън била да отглежда състезателни коне и да се състезава с автомобили и той спечелил злощастното отличие да бъде герой на първата почти фатална автомобилна катастрофа през 1903 година. Посъветвали го да пътува до Египет, за да се възстанови от нараняванията си, но междувременно искреният му интерес към археологията се разпалил и той подобно на Дейвис сметнал, че може да се наслади на развлечението да прави разкопки. След катастрофата той бил болнав и с увредени бели дробове, така че съвсем не можел да участва активно в разкопките, но пък му се искало да вземе някакво участие. Един от художниците, участвали в разкопките, споменава за истинската любов на Карнавън към египтологията:
Нездравият цвят на кожата му се подсилваше от факта, че лицето му беше надупчено от шарка. Но когато говореше по въпроси на египтологията, бледите му мътни очи светваха от ентусиазъм8.
Когато Карнавън подал при Масперо молба за разрешително да прави разкопки, последният видял възможност да подпомогне обеднелия Картър. Предложил на Карнавън да наеме Картър. През 1907 година той и Картър станали партньори - Карнавън щял да финансира серия разкопки, а Картър щял да ръководи работата.
Те били странна двойка. Лорд Карнавън бил израснал в неимоверно богатство, притежавал голям личен чар и владеел всички социални умения. Той бил доста самоуверен човек и както било модно сред богатите, се увличал по окултното. Организирал забави, на които медиуми се взирали в кристални топки, правели сеанси и въобще истински се забавлявал.