Картър, от друга страна, произлизал от упорито работещо семейство от средната класа и развил обективен светоглед и разбирания за живота, според които нещата били или черни или бели, или грешни или правилни. Той бил честен трудолюбив човек с ограничени умения за социално общуване и малко личен чар, ерген и до голяма степен самотник. Двамата били безподобен екип, но между тях се породило трайно приятелство. Взаимоотношенията им завинаги си останали като между господар и слуга, но истински държали един на друг и се защитавали взаимно.
В годината, когато Картър и Карнавън започнали партньорството си, екипът Дейвис-Ейртън открил още една гробница с царски ковчег и мумия. Преди още да се бил уталожил праха от разкопаването, Дейвис щял да обяви, че мумията била на царица Тейе, бабата на Тутанкамон. Артър Уейгъл, новият главен инспектор за антиките в Лукcop, обявил, че това бил Ехнатон, а Жорж Дарси, френският египтолог, който работел в египетския музей, провъзгласил мумията за Тутанкамон. В края на краищата се оказало, че всички те грешат - била намерена мумията на Семенкаре, брата на Тутанкамон.
Гробница 55
От всички открити царски мумии tази, която била намерена в Гробница 55 в Долината на царете, предизвикала най-големи спорове. Разположена в близост до гробницата на Рамзес IX, тя приела новия номер 55 и станала известна като ЦД55 (Царска долина 55). Когато Дейвис и Ейртън разчистили боклуците, се появила стълба, изсечена в стената. Като разчистили и нея, се открила врата към други стъпала, слизащи надолу в гробницата, в дъното на която се издигала суха стена от големи варовикови отломъци. Това не била традиционната гробнична архитектура; очевидно стената представлявала повторно запечатване на гробница, която е била отворена в древните времена. Когато премахнали блокиращата стена, се разкрил спускащ се надолу коридор, запълнен почти до тавана със скални отломъци, за да попречи на крадците на гробници.
Точно под тавана обаче имало празно пространство, поради което предположили, че опитът е бил неуспешен и гробницата все пак е била ограбена.
При отварянето на гробницата сред тълпата присъствали Гастон Масперо, Артър Уейгал, инспекторът за антиките на Горен Египет, Джоузеф Линдън Смит, художник, работил с няколко египтолози, и съпругата на Смит Корина. Почти всеки от изброените е оставил собствени записки за случилото се в онзи януарски ден на 1907 година. И нито един не е съгласен с останалите.
Пръв влязъл в гробницата Джоузеф Линдън Смит, който бил избран от Масперо, защото лекото му тяло позволявало да се промъкне през тесния проход. Промъквайки се бавно върху каменните парчета, Смит стигнал до голяма дървена позлатена врата. Нахвърлял набързо надписите по нея в бележника си и се върнал да ги покаже на Масперо, който прочел името на царица Тейе, съпруга на Аменхотеп III и майка на Ехнатон. Вратата била толкова крехка, че когато след 3000 години вятърът за първи път проникнал в гробницата, златното покритие се отлюспило и плавно паднало на земята. Тъй като не можел да помести вратата, понеже била твърде крехка, Смит се промъкнал внимателно покрай нея и продължил да се спуска в гробницата.
Гробницата била недовършена. Онова, което служело за погребална камера, представлявало неизрисувана грубо изсечена стая с големина около 6 квадратни метра. По пода до стената лежали още дървени плоскости. В една ниша, издълбана в стената, Смит видял четири красиви алабастрови канопични кани с красиво скулптирани капаци във формата на женска глава (фиг.З). Сред целия безпорядък обаче вниманието на Смит било привлечено от силно повреден, но много красив ковчег с отворен канак, подпрян на едната стена. Ковчегът, както и всичко останало, бил пострадал от водата, проникнала на капки през една пролука на тавана по време на дъждовете. Ковчегът някога бил поставен върху дървена погребална носилка, която се разпаднала, причинявайки му още повече повреди. В допълнение към всичко това по някое време още в античността от тавана се откъснало парче скала и се стоварило върху него.
Хиляди изкуствени и полускъпоценни камъни оформяли закрилническите криле на сокол, които обгръщали ковчега. По-впечатляващ и от самия ковчег бил фактът, че в него имало тяло - очевидно неповредено, защото на главата си стоял златният сокол, символ на властта на фараона.