Никой не отбелязва колко дълго се е забавил Смит в гробницата, но на чакащите отвън трябва да им се е сторило цяла вечност. Когато най-после се появил, описал всичко, както можел. Масперо му задал няколко въпроса и го пратил обратно да разгледа повредите, причинени от водата, и да скицира предметите. Смит направил чертеж на ковчега, после се върнал и за втори път докладвал. Всички били нетърпеливи да влязат в гробницата, но трябвало да чакат работниците да разчистят прохода и да сложат дъски, които да могат да издържат масивното тяло на Масперо.
Изпратили иконома на Дейвис да донесе кошница с храна от лодката къща, закотвена в Нил. Докато обядвала, групата обсъждала откритието. Дейвис бил радостен, убеден, че е открил гробницата и мумията на царица Тейе. Едва след обяда най-после можели да влязат в гробницата.
Всички дървени плоскости, с изключение на две, с времето се разпаднали, но от видяното в гробницата през 1907 г. е ясно, че това са били останките от позлатено светилище, което някога е обгръщало ковчега на царица Тейе. Очевидно нейното светилище е било направено от сина ѝ Ехнатон и там той е изобразен с майка си как принася дарове на Атон. Известно време след погребението някой е изрязал образа на Ехнатон, но този на царица Тейе е непокътнат. Четирите канонически кани, предназначени да съхраняват вътрешните органи на мумията, с капаци, оформени като женски глави, били подредени в квадратна ниша, изсечена в стената.
Поради крехкото състояние на капака на ковчега трябвало да почакат, докато дойде консерватор да го укрепи, и после да го отместят. Междувременно всеки предмет трябвало да бъде фотографиран на място, преди да бъде преместен от гробницата на светло. Изминали няколко дни, преди консерваторът да дойде от Кайро. В деня, когато разповили мумията, всеки от присъстващите усещал историческото значение на събитието. Те щели да бъдат първите хора след повече от 3000 години, които ще видят лицето на известната египетска царица. Масперо, Уейгал, Ейртън, Джоузеф Линдън Смит и неговата съпруга и Тиодор Дейвис и неговата компания г-жа Андрюс, всички влезли в стаята. Присъствал също и Харолд Джоунс, художник, който работел за Дейвис, а Артър Кибел от Службата за антики дошъл по-късно. Когато свидетелите се събрали със сериозни лица около ковчега и консерваторът отместил капака, Масперо помолил Джоузеф Линдън Смит да разопакова мумията, защото имал „нежните ръце на художник“.
От врата до краката мумията била покрита със златни листа с големината на листове хартия за писане. Понеже златото не потъмнява, древните египтяни го свързвали с вечността и покривали мумията в злато, за да осигурят нейното съхранение.
Смит отмахвал един по един златните листа и ги подавал на Масперо, за да ги разгледа, и той обявил всеки от тях за „ненадписан“. Мумията вече била изложена пред погледа им - лявата ръка лежала преметната през гърдите, а дясната - плътно по тялото отстрани в поза, обикновено характерна за жените от царското семейство. Около всяка китка имало по три златни гривни. Сега Дейвис имал още доказателства в подкрепа на теорията му за царица Тейе. Масперо помолил Смит да докосне областта на врата и горната част на гърдите под превръзките, за да види дали има нагръдник, както би трябвало да бъде. Когато Смит започнал да изпълнява тази процедура, настанала сцена като от филм на ужасите:
Ръката ми едва бе докоснала повърхността на мумията и тя се разпадна на прах и се преся между костите. Така стана и с цялото тяло, докато в крайна сметка от него остана само купчина прах и несвързани кости, по които тук-там бяха полепнали изсъхнали парчета месо. Водата, която бе проникнала в гробницата, обясняваше защо превръзките имаха консистенцията на пепел от пура. Като опипах, открих парчета от широка огърлица от златни висулки, инкрустирани плочки, златни лотосови цветове и многобройни малки мъниста.9
В Гробница 55 имало странен асортимент от вещи - предмети, принадлежали на Тейе, Ехнатон, Семенкаре и, както много егнптолози смятат, канопическите кани на Кия. Как са се озовали всички тези предмети на Тутанкамоновото семейство там заедно? Най-вероятното обяснение е, че след като гробниците в Амарна били плячкосани, някой верен служител е събрал каквото било останало и го преместил в Тива, построявайки скривалището в Гробница 55. Днес повечето египтолози вярват, че тялото в нея е на Семенкаре, брата на Тутанкамон. Тутанкамон все още липсвал.
Веднага щом Тиодор Дейвис освободил концесията за Долината на царете, Картър и Карнавън я поели. Захванали се да проведат, както го нарекли, „систематично и изчерпателно претърсване“ на Долината, но работата се отложила до началото на Първата световна война в края на 1917 година.