Картър бил убеден, че най-вероятното място бил триъгълникът, оформен от гробниците на Мернептах, Рамзес II и Рамзес VI - единственият участък от Долината, който не бил разкопан напълно. Работници изхвърлили хиляди кошове боклук, докато Картър изровил до основи известната гробница на Рамзес VI. Открити били няколко колиби на древни работници, вероятно изостанали ог построяването на гробницата. Те трябвало да се разчистят и да се проучат повече, но това щяло да затвори достъпа до гробницата на Рамзес VI, едно от най-популярните за туристите места. Затова Картър се преместил да продължи работата си в друга част на Долината, докато туристическият сезон свърши.
Пет години изминали, а Картър усърдно и безуспешно бил претърсил Долината. Карнавън започнал да вярва, че Дейвис е бил прав и че в Долината вече няма нищо. Поради взаимоотношенията, които се развили между двамата, на Карнавън сигурно му е било трудно, когато през 1922 година поканил Картър в Найклер касъл, за да му съобщи, че е решил да преустанови разкопките. След толкова много безрезултатни години Картър вероятно не се е и изненадал, но не бил готов да се откаже. Направил му контрапредложение. Ще продължат разкопките още един сезон, през който Картър ще поеме разноските, а Карнавън ще задържи всичко, коего евентуално ще открият. Развълнуван от смелия жест на безпаричния Картър, Карнавън се съгласил да финансира още един последен сезон.
Накрая, едва през ноември 1922 година Картър се върнал в триъгълника, който си бил оставил за по-късно, и започнал да разчиства колибите. На 4 ноември един от работниците намерил стъпало, издълбано в пода на Долината. След още един ден разчистване се открило стълбище. По залез на 5 ноември след дванайстото стъпало открили горната част на врата с царския печат на некропола, който все още си стоял на мястото. Картър знаел, че е открил гробница на цар, но не можел да определи кой. През малка дупка в горната част на вратата той видял, че коридорът зад замазаната врата е пълен с каменни отломъци, за да спре крадците на гробници. Възможно било гробницата да е непокътната. Онова, което притеснило Картър, било тясното стълбище, само 3 метра в ширина, защото обикновено входовете към царските гробници били значително по-широки. Картър успял някак си да овладее вълнението си, запълнил стълбището с пясък и камъни и пратил телеграма на своя патрон лорд Карнавън в Англия:
Най-сетне направих чудно откритие в Долината - прекрасна гробница с непокътнати печати. Покрих я отново до твоето пристигане. Поздравления.
Картър чакал около месец приятеля си, който пристигнал в Египет в последната седмица на ноември. Най-накрая била извършена подготовката по отварянето на гробницата. Стълбите отново били разчистени и този път картушът на Тутанкамон се открил в долната част на запечатаната врата. Когато отворили вратата обаче, копачите видели тясна пътека между камъните от стари времена, почти със сигурност оставена от древни крадци. В гробницата било влизано.
Цял ден бил посветен на разчистването на десетметровия коридор, който водел надолу. По варовиковите отломъци били разпилени алабастрови и глинени съдове, както и инструменти на работници. Най-накрая стигнали до втора запечатана врата. Този път имало очевидни доказателства, че вратата е била разбивана и запечатана отново.
Картър направил пролука в горния ляв ъгъл на вратата, за да вмъкне вътре свещ и да провери въздуха. Първоначално пламъкът потреперил, избягвайки горещия въздух, а после Картър видял „прекрасни неща“.
Стаята, в която надникнали Картър и Карнавън, била пълна с вещи, които щели да бъдат необходими на Тутанкамон в отвъдния свят. Каляски, статуи, игрални дъски, ленени тъкани, бижута, легла, възглавници, столове, дори трон, всичките струпани едно върху друго. Древните крадци очевидно са били хванати на местопрестъплението или пък са били прогонени скоро след като са открили гробницата, защото малко от вещите били повредени. Гробницата буквално била недокосната.
Най-накрая изглеждало, че подробностите от живота на незнайния фараон Тутанкамон ще бъдат разкрити. Когато Картър правел откритието си, съществували два известни източника за справки по египетската история, и двата написани от американския колега на Питри, Джеймс Хенри Брестид. Брестид бил фармацевт по образование, но скоро осъзнал, че египтологията го интересува повече от раздаването на лекарствени средства, така че отишъл в Германия да изучава йероглифите. Европейците били далеч по-напред от Америка в организирането на официални курсове по египтология, така че Брестид учил заедно с Адолф Ерман, гениален филолог, и бил първият американец, на когото била дадена докторска титла по египтология. Питри правел разкопки, а Брестид бил филолог - всеки се интересувал да попълни картината на египетската история, но предприели съвършено различни подходи. Питри искал да открие нов материал, а Брестид искал да го преведе.