В началото на века Брестид започнал сам невероятна кампания с цел да запише всички исторически надписи в Египет. В продължение на 11 години той бродил нагоре-надолу по Нил, превеждайки надписите по стените на храмовете и гробниците, често с риск за здравето си. Ето какво е записал в дневника си на 14 ноември 1906 година:
Започвахме да работим в 6:00 ч. сутринта и спирахме на залез слънце, тоест ни оставаше дълго време за работа. Вчерашния ден прекарах на една стълба в копиране на надписи от една блестяща стена, върху която слънцето напичаше с всичка сила, и тази сутрин се събудих с едно затворено подуто око. Намирам, че работата по осветени от слънцето стени, дори с тъмни очила, е невъзможна.10
След това изтощително изследване Брестид публикувал пет тома „Древни записи от Египет“.11 Бил намерил само един паметник от управлението на Тутанкамон - гробницата на Хюи, наместник на Тутанкамон в Нубия. По-късно, когато Брестид написал своята „История на Египет“ от 600 страници,12 той посветил на Тутанкамон по-малко от страница. Просто нямало какво повече да се каже. Картър се надявал да попълни историята.
Разкопаването на гробницата на Тутанкамон напредвало, но информацията, която египтолозите чакали, не се появила. Намерени били фантастични предмети, но никъде не се споменавало кои са родителите на този цар, нито пък се разкривали подробности или следи за това какво е станало по време на краткотрайното му владичество. Имало един вълнуващ мимолетен миг, когато открили кутия с „папируси“ в преддверието към погребалната стая, но когато ги прегледали по-внимателно, разбрали, че това са топове ленено платно, които били пожълтели от вековете. Тутанкамон се изплъзвал на своите откриватели.
Картър и Карнавън, очаровани от откритието си, реагирали по различен начин. Колекционерът Карнавън бил прехласнат от красотата на предметите. Картър с художни- ческото си обучение можел, разбира се, да оцени красотата им, но като археолог се интересувал предимно от това да разкрие скритата история на Тутанкамон. В това останал разочарован.
Картър изобщо не разбрал, че Тутанкамон може да е пострадал от удар в задната част на главата, нито пък е заподозрял някакви машинации. Но дори сега, 75 години по- късно, все още можем да се връщаме и да търсим следи в гробницата за това какво се е случило през краткия живот на Тутанкамон и най-вече нишки, които да разплетат загадката на смъртта му.
ЗЛАТНОТО СВЕТИЛИЩЕ
Бижутата, разбира се, били забележителни, но за мен най-вълнуващият предмет, намерен в гробницата, е малко дървено светилище, обковано със злато, което някога е съдържало статуя на Тутанкамон. Високо само 50 сантиметра, то всъщност е модел на истинско светилище с нормални размери (фиг. 7). Когато Картър отворил вратичките, видял два малки вдлъбнати отпечатъка от сандали на пода на светилището, където някога стояла статуята, открадната от крадците в древни времена.13 По външните страни на светилището са гравирани 18 сцени от живота на Тутанкамон, изобразяващи как върши всички неща, които е обичал - да ходи на лов за птици в блатата, да получава цветя, как го парфюмират, а Анхесенамон винаги е до него. Тя носи на Тутанкамон цветя и връзва огърлица на врата му. Когато той ловува, Анхесенамон седи на коляното му и държи следващата стрела. Царят излива парфюм върху дланите на булката си (фиг. 8). Няма стандартни сцени, сътворени по моделите на занаятчиите. Това са изображения на младата двойка влюбени, посветени един на друг, погълнати един от друг. Бракът бил сключен по политически съображения, докато те били още деца, но явно помежду им е възникнала истинска привързаност. На сцените по светилището винаги са изобразени как се докосват, как си държат ръцете.
Надписите по светилището никъде не споменават Тутанкамон като „правогласен“, т. е. като мъртвец, следователно то не е било набързо изработен погребален компонент към неговата гробница. Вероятно е било подарък от Анхесенамон за съпруга ѝ - нейното любовно писмо, написано със злато. Светилището не е единственият знак за любовта между Тутанкамон и Анхесенамон. Дори на царския трон Анхесенамон е показана как нежно оправя широката яка на Тутанкамон.