Когато Виктор Лоре открил трите опаковани неидентифицирани мумии в страничната стая в гробницата на Аменхотеп II, никой не вярвал, че някога те ще могат да бъдат идентифицирани. Мумията, която се вижда отляво на днешните снимки, била наречена Възрастната дама.
Снимките ясно показват, че дясната ѝ ръка е до тялото, а лявата върху гърдите - положение, което се свързва с жените от царското семейство от XVIII династия. През 70-те години на 20 век Едуард Уент, египтолог от университета в Чикаго, предположил, че Възрастната дама е царица Хатшепсут или царица Тейе.
Подобно на отпечатъците от пръсти косата е уникална за всеки индивид. Ако косата, намерена в гробницата на Тутанкамон, съвпаднела с тази на Възрастната дама, значи тя била царица Тейе. Египетската организация за антики обаче е изключително предпазлива при издаването на разрешения за взимането на проби от царските мумии, дори да са няколко косъма. Трябвало е да бъдат убедени, че това е много сериозна възможност да се идентифицира Възрастната дама като почитаемата царица Тейе.
Като първа стъпка за получаване на разрешението д-р Джеймс Харис, автор на „Рентгеновите снимки на фараоните“, през 1975 година направил енцефалограма на Възрастната дама - техника, с помощта на която могат да се установят точните размери на черепа.
Компютризираните данни за Възрастната дама били сравнени с тези на мумията на Туя, майката на царица Тейе, за да се установи дали между двете жени има достатъчно прилики, които допускат връзка майка-дъщеря. Тестовете показали забележителни сходства, увеличавайки шансовете това да е царица Тейе. Било дадено разрешение да се вземат проби от косите на Възрастната дама и от плитката на царица Тейе.
И двете проби били сканирани чрез електронни микропроби, за да се проследи химичният им състав. Косата, открита в гробницата на Тутанкамон, почти напълно съвпаднала с тази от главата на Възрастната дама.18
Щом предметите от първата стая на гробницата не разкривали нищо за незнайното минало на царя, тогава може би самият Тутанкамон можел да направи това. Зад преддверието в запечатаната погребална камера лежал отдавна мъртвият фараон. Но Картър и Карнавън не можели да стигнат до него, докато не изпразнят стаята. Изнасянето на предметите от преддверието им отнело повече от година.
Метрополитенският музей на изкуствата в Ню Йорк бил предоставил на Картър своя майстор фотограф Хари Бъртън, за да запечата разположението на всеки предмет в гробницата. Това било от съществено значение, защото понякога дървените предмети били толкова крехки, че се превръщали в прах при първия допир, така че единственият начин за съхранението им било фотографирането. В една история, публикувана в „Ню Йорк таймс“, Бъртън разказва едно такова преживяване:
Спомням си, когато разчиствахме серия гробници от XVII династия, които бяха нападнати от някакви бели мравки - предварително направените снимки всъщност се оказаха буквално единствените записи за повечето намерени дървени предмети. Ковчезите изглеждаха в отлично състояние, но щом някой ги докоснеше, се разпадаха на прах.
В една от онези гробници имаше много привлекателна дървена статуетка на момиче, която изглеждаше напълно здрава. Стоеше си съвсем сама и след като направих общи снимки на цялата стая, насочих апарата към нея. Възнамерявах да я снимам в продължение на две минути, но след като бях снимал една минута, фигурата изведнъж се разпадна и от нея остана само купчинка прах. Веднага изключих светлината, сложих капачето на обектива на апарата и отидох да проявявам лентата. За щастие негативът се оказа много хубав и въпреки че статуетката вече не съществуваше, ние притежавахме пълното ѝ описание. Това е само една от много подобни случки.19
Метрополитенскияг музей официално нямал връзка с разкопките на Картър-Карнавън, но имал свой екип, който осъществявал разкопки в близост до Долината по времето, когато било направено откритието. Осъзнавайки колко много безценни предмети има там, те предоставили екипа си на разположение на Картър. Дори в Египет никога преди не било откривано нищо с мащабите на Тутанкамоновите съкровища - цялото археологическо общество оказвало подкрепа и съдействие.
Понякога предметите били толкова крехки, че трябвало да ги консервират още в гробницата, преди да могат да ги преместят. Парчетата от дърво трябвало да се укрепяват и да се връзват, но дрехите на Тутанкамон се оказали най-големият проблем. Често ленените тъкани се разпадали и при най-лек допир, така че мотивите с хиляди мъниста и златни пайети трябвало първо да бъдат снимани, за да може, в случай че дрехата се разпадне на прах, украсите по-късно да бъдат пришити към нов плат. Артър Мейс, консерватор в Метрополитенския музей, изчислил, че само по една дреха имало близо 50 000 мъниста. Той залял с восък много от по-малките облекла, за да може мънистените произведения да останат непокътнати при преместването им. На Мейс му били необходими три седмици упорита работа, докато премести облеклата. Докато Мейс и Бъртън работели за разчистването на преддверието, имало моменти, в които си мислели за момчето цар, което, надявали се, лежало в съседната стая. Мейс дори се питал как ли е умрял: