Детайлите върху него били замъглени от черно покритие, останало от магическите помади. Течностите били проникнали до дъното на втория ковчег, залепвайки двата ковчега, но дръжките върху капака на златния ковчег позволявали да бъде отворен. Най-после се показала и мумията на Тутанкамон. Картър пише:
В такива моменти емоциите се изплъзват от словесните изрази, толкова са сложни и силни.
Бяха изминали три хиляди години и повече, откакто човешки поглед не бе виждал златния ковчег. Времето, измервано с краткостта на човешкия живот, изглежда загубваше обичайната си перспектива пред един спектакъл, който толкова живо възкресяваше сериозните религиозни ритуали на изчезнала цивилизация. Няма полза обаче да сблъскваме мисълта си с подобни емоции, тъй като те се основават на чувството на благоговение и човешка набожност. Емоционалната страна не е част от археологическото проучване. Най-после тук лежеше каквото бе останало от младия фараон, който от времето си насам е бил малко повече от сянка на името cu.25
Също както златния си ковчег мумията е била поливана с изобилни помади, което обяснява влагата във втория ковчег. За щастие известната златна маска защитила главата на фараона, но останалата част от тялото била в плачевно състояние.
Аутопсията щяла да се окаже много трудна. За да се размекнат втвърдените помади, Картър извадил ковчезите и мумията навън на слънцето, като в дневника си отбелязал:
1 ноември. Преместихме царска мумия N 15. Трябваха ни 10 мъже, за да я изнесат от гробницата и да я качат горе. Оставихме я на слънце за няколко часа. Топлината на слънцето в този ден не беше достатъчна, за да се отрази по някакъв начин на катраненото вещество, с което мумията и ковчезите бяха залепени толкова здраво.
2 ноември. Открихме, че топлината на слънцето е била напразна и не може да освободи мумията от ковчега. Следователно се налага изследването на царската мумия да стане на място.26
Възможността да работи по тялото била предоставена на д-р Дъглас Дери, професор по анатомия в университета в Кайро. Асистиран от д-р Салех Бей Хамди, директор на Са- нитарната служба в Александрия, Дери започнал да разповива мумията на 11 ноември 1925 г. Другите присъстващи били Пиер Лако, директор на Службата за антики, Хари Бъртън, фотографът, предоставен на Картър от Метрополитенския музей на изкуствата в Ню Йорк, и няколко служители египтяни. Не присъствали никакви съпруги.
Помадите били причинили химическа реакция с превръзките, като ги потъмнили чрез постепенно спонтанно окисляване. Понеже превръзките не можели да бъдат разповити в такова състояние, върху горния им слой поляли нагорещен восък, за да може да изрежат голямо парче. Когато восъкът изстинал, Дери направил разрез на дължина и обелил първия пласт - в самите превръзки имало амулети и бижута. Общо 143 фантастични предмета били намерени в превръзките.
Най-сетне Тутанкамон бил открит - младеж с красиви правилни черти (фиг. 22). Обаче когато направили опит да отместят мумията от ковчега, открили, че свещените масла са се втвърдили и Тутанкамон бил залепнал за ковчега си. Първо Дери се опитал да освободи мумията с длето, после преминал на нагорещени ножове, но и двете операции причинили значителни поражения на тялото. Най-накрая в отчаянието си той срязал мумията на две през третия лумбален прешлен, за да може да я премести на части.
Отношението на Дери към мумията е добър пример затова колко нехайно се е гледало на възможните ценни веществени доказателства, които биха могли да разкрият причината за смъртта на Тутанкамон. Картър не е имал представа колко много информация може да се постигне с едно внимателно изследване, затова е изоставил мумията в грубите ръце на д-р Дери. Ако тронът на Тутанкамон е бил залепнал от помадите, съмнявам се, че Картър щеше да позволи да го срежат на две. Щял е да направи химически анализ на веществата и да изнамери разтворител, за да освободи трона, без да го повреди. Обаче не и когато се отнасяло до горкия Тутанкамон. Когато д-р Дери започнал работа по мумията, тя била в недобра форма, но когато свършил, вече била в далеч по-лошо състояние.
Краката и ръцете били откачени от ставите им, за да може Дери да види горните и долните краища на дългите кости. Това му позволило да изчисли възрастта на Тутанкамон по време на смъртта. При младите хора краищата на дългите кости - енифизите, са свързани хлабаво с хрущяла и се вкостяват на определена възраст. Знае се средната възраст, в която епифизата се сраства с костта и степента на това срастване е надежден критерий за установяване на възрастта. В случая с Тутанкамон капачката на коляното лесно можела да се повдигне и да се види долния край на бедрената кост - най-дългата кост в крака. Епифизата била отделена от бедрената кост и подвижна. Тутанкамон наистина бил момче. Дери пише: