За Дери вероятно е било безсмислено да се правят рентгенови снимки на вече оголените кости на Тутанкамон, но рентгенът разкрива плътността на костите, която ни казва много за храните и болестите през живота на човека. Например ако преди съзряването човек е имал някакво сериозно заболяване, дългите кости спират да растат и това се вижда на рентгеновите снимки като бяла линия напряко на костта. Една рентгенова фотография на мумията на Тутанкамон е щяла да му каже много, но през 1925 година в Египет не е имало преносими рентгенови апарати, които да се занесат в Долината на царете. Най-известният цар в историята е трябвало да почака 40 години, преди да бъде сниман на рентген.
Едва през 60-те години науката се събужда и осъзнава стойността на мумиите. С новите технологии за анализиране на проби от тъканите лекарите и другите медицински специалисти разбират, че в мумиите често се съдържа информация, необходима за разбирането на съвременните болести. Ражда се палеопатологията. Терминът е създаден през 1982 година от немския лекар Р. В. Шуфелт и се състои от старогръцките значения за „древен“ и „страдание“. Това означава изследване на заболеваемостта или патологичните състояния у древните хора.
За да разберем съвременните инфекциозни болести и да прогнозираме тяхното развитие, е необходимо да изучаваме историческото им развитие. Като анализираме болестите, открити в египетските мумии, и сравним честотата на патологичните състояния при тях и при съвременния човек, можем да разберем дали съвременният начин на живот е причина за конкретни болести, или те са съществували през вековете. Например атеросклерозата често се приписва на стреса и напрежението в съвременния живот, както и на изключително богатата на мазнини храна. Ако египтяните също са страдали от атеросклероза, подобна теория би била подложена на съмнение.
Към 60-те години на 20 век, когато научното познание се увеличава с фантастична бързина, специализацията става изключително важна. Нито един лекар вече не може да изчете цялата научна литература във всички области на медицината. Отмина времето на общите лекари. Като правило специалистите вече работят в екипи. Подобна тенденция се оформи и по отношение на изследването на мумиите. Нито един лекар не притежава всички умения, необходими да се направи аутопсия на мумия и да се анализират всички проби на тъкани - необходими са познания по ботаника, химия и биология, за да се извлече информацията, която предлага тялото. Палеопатолозите сега третират мумиите като свои пациенти, нанасяйки възможно най-малки вреди и допитвайки се до всички необходими специалисти за изучаването на конкретни проблеми - хематолози за кръвта, зъболекари за зъбите и т.н. Като е работел буквално сам, Дери не е имал никакъв шанс да събере цялата възможна информация от тялото на Тутанкамон.
Палеопатологията процъфтява през 60-те години, затова Р. Г. Харисън, водещият анатом в университета в Ливърпул, сметнал, че изследването на царските мумии ще хвърли нова светлина върху старите въпроси.
Първият му субект е мистериозната мумия от Гробница 55, която знаем, че е на Семенкаре, братът на Тутанкамон. Харисън изучил, претеглил и фотографирал с рентгенов апарат костите, за да определи възрастта му в момента на смъртта. Стернума, или гръдната кост, е добър индикатор. С напредването на възрастта междуребрияга се вкостяват, което ни прави по-сковани. Рентгеновите снимки разкриват, че четвъртото и петото ребро на мумията от Гробница 55 наскоро са се съединили, въпреки че фасетите на четвърто ребро все още показвали цепнатина. Това означава, че смъртта е настъпила на 19- или 20-годишна възраст, точно както и при Тутанкамон. Гръдният кош и гръбначният стълб не били напълно вкостени, което показва, че Семенкаре определено е бил на възраст под 24 години, когато е умрял.
Рентгеновите снимки, направени от Р. Г. Харисън, както и неговите измервания на мумията разкриват важна информация. В заключението на доклада си той моли, че „спешно е необходимо да се направи анатомична и радиологична преценка на Тутанкамон и се надяваме, че подобно изследване може да бъде осъществено в не твърде далечно бъдеще.“5 През 1969 година той получава своя шанс.
Службата за египетски антики му дава разрешение да донесе преносим рентгенов апарат в гробницата на Тутанкамон. За първи път, откакто Картър и Дери отново положили мумията в ковчега ѝ, някой виждал младия цар. Съзнавайки, че е необходим екип, анатомът Харисън довежда радиолог, зъболекар, лекари и египтолози. Позволено им било да работят само през деня, а и гробницата не била затворена за туристи, така че изненадани посетители ги гледали, докато работят. За Харисън също имало няколко изненади.