И макар мумия с две глави да е нещо необичайно, то мумии с липсващи части от тялото са често срещано явление. Сър Марк Арманд Руфер, бившият президент на Санитарния съвет на Египет, разповил две мумии, датиращи от Персийския период. След като описва превръзките (едната била дълга повече от шест метра), той разказва за тъжната история на мумиите.10 Когато се мумифицира, тялото става толкова крехко, че ако се пипа грубо, може да се счупи. При едната мумия на Руфер балсамьорите счупили гърба ѝ и поставили пръчка в тялото, за да скрият дефекта. Когато и това не помогнало, налели гореща смола и отвътре, и отвън, за да заличат деформацията.
(Именно тази техника за прикриване на грешките чрез покритие с черна смола може да е била приложена и при Тутанкамон за скриване на повредите върху гръдния му кош.) Втората мумия, която изследвал Руфер, показала колко лоши всъщност могат да бъдат балсамьорите. Изглеждала като първата мумия, само дето костите от стъпалата били открити в областта на стомаха, а костите на ръцете били на мястото на бедрените кости. Атлас вертебра (първият кръгъл шиен прешлен е наречен така, защото се намира на върха на гръбначния стълб и поддържа главата) бил прободен с пръчка, която минавала през форамен магнум (голямата дупка на черепа) и навлизала в черепа. Така че през превръзките тялото си изглежда цяло и невредимо, но отвътре представлявало купчина несвързани кости. При положение, че балсамьорите третирали мумиите по този начин, не е трудно да си представим, че парче счупена кост е попаднало в черепа на Тутанкамон, докато е бил в балсамьорската работилница. А както знаем, това не е била единствената грубост, проявена към мумията на Тутанкамон.
Насилието, извършено върху тялото от Дери и Картър в опит да освободят Тутанкамон от ковчега му, е документирано. Въпреки че нито Картър, нито Дери са публикували подробности за това какво са сторили на мумията, ръкописните им бележки разкриват много. В дневника на Картър за 16 ноември 1925 година пише:
Цялата работа днес се въртеше около главата на мумията. Тя беше открита подобно на тялото на царя. Задната част на главата беше залепена (в ковчега) за маската, и то толкова здраво, че ще е необходимо длето и чук, за да се отлепи. В края на краищата за целта използвахме горещи ножове и беше успешно.11
Длетото и чукът определено могат да отчупят фрагменти от кости. Така погледнато, изглежда много вероятно по един или друг начин това парче от кост да е попаднало по-късно и да няма нищо общо със смъртта на Тутанкамон. Смятам, че това се потвърждава от втората рентгенова снимка на черепа на Тутанкамон, направена 10 години след Харисън. Д-р Джеймс Харис, преподавател по ортодонтоза в университета в Мичиган, получил позволение да снима черепа на Тутанкамон. Харис вече бил провел пионерните си рентгенографски изследвания на царските мумии в Египетския музей в Кайро.12
Той използвал рентгенова фотография, за да установи връзката между мумиите, като отбелязвал сходствата между лицевите им характеристики - фамилните черти. Понеже бил зъболекар, Харис специално се интересувал от зъбната система. Когато видял рентгеновите снимки на черепа на Тутанкамон, Харис бил разочарован, защото зъбите не се виждали толкова добре, колкото му се искало. След като си свършил работата по египетските мумии, му дали разрешение да отвори ковчега на Тутанкамон и да заснеме черепа му на рентген. Неговите снимки изглежда потвърждават, че вече известната кост наистина е свободна, а не залепнала в смолата, защото тя излиза на различно място, а не като на снимките на Харисън. Поне аз мисля така. Харис въобще не е публикувал подробности за това по какъв начин е направил снимката, нито пък заявява, че той я е направил. В индекса към книгата си „Рентгенов атлас на царските мумии“13 Харис дава препратка към рентгеновата снимка на Тутанкамон, но тя съвсем не е на стр. 378, както е посочено. Единственото място, на което я има, е на карта микрофиш в джоб на задната корица на книгата (втората картичка, ред А номер 2). Картичката трудно се разчита и когато помолих д-р Харис да ми даде копие на рентгеновата снимка, той не беше в състояние да го направи, така че моето разчитане на микрофиша си оставаше само експеримент.
Причината експертите да пропуснат вероятността за убийство е, че когато египтолозите и палеопатолозите видели рентгеновата снимка на Тутанкамон, фрагментът от кост е бил в черепа и те по погрешка помислили, че това е предполагаемото доказателство за удар в задната част на главата. Правилно са решили, че фрагментът е отчупен посмъртно.