После направили заключение, че фрагментът е доказателство за удар в задната част на главата. При всичкото вълнение около парчето кост те не продължили да търсят по-нататък и да видят онова, което е видял Харисън на рентгеновата снимка - тъмното петно в основата на черепа.
Когато аз бях домакин на телевизионния документален филм, разглеждащ хипотезата за убийство, изобщо не споменах частта от кост, защото тя нямаше никакво отношение към вещественото доказателство за удара в задната част на главата. Вестник „Лос Анджелис таймс“ публикува статия върху документалния филм и попита д-р Джеймс Харис за неговото становище. Тук отново фрагментът беше объркан с доказателство за удар по главата. В статията се казваше: „Той [Харис] потвърждава, че е налице част от кост, но отбелязва, че тя може да е попаднала по време на мумифицирането...“14 И пак имайки предвид костния фрагмент, д-р Никълъс Рийвс, водещ учен, специализирал се по Тутанкамон, коментира: „Колко жалко, че Харисън (анатомът) не доживя да публикува своите разсъждения по този проблем, а и не е ясно дали той е смятал, че вредата е била нанесена преди смъртта, случайно или нарочно.“15
Освен Харисън и Харис има и трети човек, който се е занимавал с проблема за удара в главата, но и той направил един любопитен пропуск. Ф. Филс Лийк, зъболекарят от екипа на Харисън при правенето на рентгеновите снимки, написва цяла книга, озаглавена „Човешките останки в гробницата на Тутанкамон“, и при все това само мимоходом споменава, че е бил член на екипа.16 Невероятното е, че той изобщо не говори за резултатите от рентгеновите снимки. При анализа си на мумията на Тутанкамон почти изцяло се обляга на аутопсията, извършена от Дери преди близо половин век!
Понеже не е имало научни публикации на двата набора рентгенови снимки на Тутанкамон, масово са били разбирани погрешно доказателствата за удара в задната част на главата, особено от изследователите без медицинско образование, които не могат да разчитат рентгенография. Например британският учен Сирил Алдред, водещ специалист по Амарнския период, изненадва със следната си констатация: „Последните повторни изследвания на мумията на Тутанкамон показват, че той е претърпял нараняване в главата. Възможно е да е причинено от стрела, която е проникнала в черепа му в областта на лявото ухо.“17 Не е ясно какво е доказателството на Алдред за стрелата, защото това е един от редките случаи, в които той не разкрива източника си.
Предвид пропуските и объркването, заобикалящи рентгеновите снимки на Тутанкамон, стана ясно, че е необходимо внимателно повторно изследване на материалите, отнасящи се до неговата смърт. Моята първа стъпка беше да си набавя копия от снимките на Харисън, но той бе починал през 1979 г. Колегата му P. С. Конъли все още работеше в университета в Ливърпул и любезно ми изпрати разпечатки на снимките с приятелска бележка, която далеч не беше окуражителна:
Боя се, че освен нашата първоначална публикация по въпроса не мога да добавя нищо друго към тези рентгенографии. Освен очевидните характеристики, които са описани в досегашните публикации, те не допринасят нещо кой знае колко значително нито към процеса на мумифициране през XVIII династия, нито към по-важното - причината за смъртта.18
Конъли беше главен лектор по физическа антропология и познаваше анатомията далеч по-добре от мен, обаче аз трябваше сам да видя. Когато рентгеновата снимка пристигна, я занесох в катедрата по рентгенология да видя какво ще ми кажат. Там бяха запленени от снимката, но предположиха, че единственият ми шанс да се сдобия с нова информация е да я покажа на нашия съветник по медицина д- р Джералд Ъруин, декан на рентгенологията в клиниката на университета в Уинтроп. Надеждата ми беше, че комбинираните му познания по рентгенология и травматология ще му позволят да види нещо ново.
Първо му показах видеозапис на филма на БиБиСи с обяснението на Харисън по снимката. После той разгледа копието на рентгеновата снимка на черепа на Тутанкамон. Беше съгласен с Харисън. Възможно било наистина да се касае за удар в тила - снимката беше доказателство за хематом, събиране на кръв под кожата. После обаче д-р Ъруин забеляза нещо друго. Вътре в черепа, в близост до мястото на допусканото кръвонасядане, се виждаше област на повишена плътност. Тя може да се дължи на калциране на мозъчната обвивка върху мястото на кръвонасядането.