Лекарите го наричат хроничен субдурален хематом - явление, което се развива за продължителен период от време.
Д-р Ъруин отбеляза също така, че тази област на черепа е необичайно място за травма - задната част на главата, точно където вратът се свързва с черепа. Това е добре защитено място и за да се причини травма там, трябва Тутанкамон да е бил ударен отзад, вероятно докато спи на една страна или по гръб (фиг. 26).
Какво означава всичко това? Първо на първо, нека да изясня, че рентгеновата снимка не доказва, че Тутанкамон е бил убит. Нито една рентгенова снимка не може да е доказателство за такова нещо. Рентгеновата снимка може да покаже, че даден пациент е бил ударен по главата, дори че този удар по всяка вероятност го е убил, но не и че ударът е бил умишлен с цел убийство. Винаги има и други възможности, които сама по себе си рентгеновата снимка не може да елиминира. Още повече, че разчитането на рентгенографии е изкуство, поради което има хора - експерти по разчитането им, а има и такива, които не са. На рентгеновите снимки личат ясни бели петна - костите, и други по-замъглени петна, за чието разчитане са необходими специални умения. Дори между самите специалисти някои може да възприемат дадено замъглено петно като вид образувание, а други биха видели просто неяснота върху филма.
В случая на Тутанкамон двама известни специалисти видяха доказателство за хематом в черепа. Дали Тутанкамон се е спънал и си е ударил главата? Предвид на местонахождението на хематома това не е вероятно. Само по себе си доказателство за смъртоносен удар в задната част на черепа, и то на място, където е малко вероятно да се дължи на нещастен случай, не би убедило никоя съдебна комисия да признае някого за виновен. Но определено ще е достатъчно да предизвика мащабно полицейско разследване, за да се потърсят допълнителни доказателства. На рентгеновата снимка биха сложили етикет „индикация за подозрителни обстоятелства“.
Дотук сме наясно. Онова, за което не сме толкова сигурни, е дали става въпрос за калциране на мозъчната обвивка на мястото на хематома. Д-р Ъруин бързо след това посочи, че рентгеновата снимка не установява този факт недвусмислено, защото замъглената област просто е твърде бледа. Тя обаче позволява да се допусне, че Тутанкамон не е умрял внезапно, което на свой ред повдига по-трудни въпроси. Ако се е мъчил минимум два месеца, необходими за калцирането на мозъчната обвивка, дали е бил в съзнание? Няма доказателства, че египтяните са използвали сонда за хранене на тежкоболен, така че в безсъзнание Тутанкамон не би могъл да оживее в продължение на два месеца. Ако е имало удебеляване на травмираното място, значи той е бил в съзнание поне достатъчно дълго, за да бъде нахранен, като вероятно ту е възвръщал, ту е губел съзнанието си. Би останал жив дотогава, докато натискът върху мозъка, произвеждан от хематома, е станал прекалено голям, след което е изпаднал в кома и е умрял от дехидратиране или пневмония.19
Предположението, че Тутанкамон се е мъчил преди да умре, е само работна хипотеза, но по никакъв начин не омаловажава тезата за убийство. Споменавам го просто защото е част от ребуса, която може да стане важна на един по-късен етап. Всъщност веществените доказателства сами по себе си никога не доказват убийство. Един куршум в мозъка не показва намерение за убийство, нито мотив, нито начин и т.н. Рентгеновата снимка на черепа на Тутанкамон предполага удар в задната част на главата. Тя може да направи само това. Едно разследване на косвените доказателства е от жизненоважно значение, за да бъде подкрепено обвинението в убийство. Можем ли да покажем, че някой е имал възможност и мотив? Може ли да се състави казус или не?
Бележки:
1 Марк Арманд Руфер, Бележки върху историята на египетските мумии.
2 Ф. Филс Лийк, Човешките останки в гробницата на Тутанкамон.
3 Р. Г. Харисън, „Мумия на зародиш от гробницата на Тутанкамон“.
4 Първата рентгенова снимка на мумия е публикувана от Флиндърс Питри през 1898 г. като финална илюстрация на доклада му от разкопките на Дашашех - местност на 80 мили от Кайро.
5 Р. Г. Харисън, „Анатомично изследване на фараонските останки, смятани за Ехнатон“.
6 Р. Г. Харисън и А.Б. Абдала, „Тленните останки на Тутанкамон“.
7 Денис Форбс, „Злоупотреба с фараон“ в сборника на Кристофър Фрейлинг Лицето на Тутанкамон.
8 Р. Г. Харисън, „Пост мортем за двама фараони: Имало ли е фрактура на черепа на Тутанкамон?“ в Погребана история; Р. Г. Харисън, „Пост мортем за Тутанкамон“; Р. Г. Харисън, „Останките от Тутанкамон“.