9 Рой Л. Мууди, Рентгенологични изследвания на египетски и персийски мумии.
10 Марк Арманд Руфер, „Бележки върху двете египетски мумии, датиращи от персийската окупация на Египет“ в Изследвания на палеопатологията в Египет.
11 Цитирано от Ф. Филс Лийк, Човешките останки в гробницата на Тутанкамон.
12 Джеймс Е. Харис и Кент Р. Уийкс, Рентгенографиране на фараоните.
13 Джеймс Е. Харис и Едуард Ф. Уент, Рентгенови снимки на царските мумии.
14 Лос Анджелис таймс, 17 януари 1997.
15 Никълъс Рийвс, Всичко за Тутанкамон.
16 Ф. Филс Лийк, цитат от същия източник.
17 Сирил Алдред, Ехнатон - цар на Египет.
18 Писмо до автора от 1 април 1996.
19 Благодаря на д-р Майкъл Р. Цимерман, директор на клиничната лаборатория в Медицинския център „Меймонидс“ в Бруклин, Ню Йорк, за проведената с него полезна дискусия по тези въпроси.
9
Молбата на една вдовица
Не се занимавай с него,
Азиатецът е крокодил на своя бряг.
Той ухапва на самотен път,
Не може да открадне от многолюден град.
цар Хету Набхауре
ок. 2150 пр.н.е.
При повечето убийства обстоятелствата около смъртта повдигат първите подозрения за убийство. Зловещите събития, настъпили след смъртта на Тутанкамон, биха подтикнали всеки съвременен детектив към мисълта за някаква машинация. Те започват с едно писмо, адресирано от вдовицата на Тутанкамон до царя на хетите - традиционен враг на Египет, който сериозно напирал да завладее египетски територии.
Научаваме за това писмо поради факта, че хетите много добре пазели архивите си. Разкопките в Турция са разкрили хиляди глинени плочки от техните архивни записи, където се пазело всичко, от актове за собственост на земя до военни подвизи. В началото на този век при разкопки в древната столица Богазкьой са открити архиви за най-разнообразни неща. Една част от тези плочки представлявали хроника на управлението на цар Шупилулиума, записана от неговия син Муршил II. В днешно време съчинението е известно под заглавието „Подвизите на Шупилулиума, разказани от неговия син Муршил II“. От дузината фрагменти, съставляващи текста, този, в който се говори за настоятелното писмо на Анхесенамон, е „Седмата плочка“.1
Писмото е необикновено. Царицата на Египет пише до традиционния враг на страната си, хетите, и казва, че се страхува и че желае да се омъжи за някой хетски принц и да го направи цар на Египет. Никога дотогава в Египет не се е случвало подобно нещо. Трябва да разгледаме писмото много внимателно:
Докато баща ми беше в страната на Карчемиш, той изпрати Лупаки и Тархунта [?] - в страната на Амка. И те отидоха да атакуват Амка и донесоха пленници, добитък и овце пред баща ми. Но когато хората на Египет разбраха за нападението над Амка, те се уплашиха и тогава освен всичко друго техният господар Нибхуруя умря и следователно царицата па Египет, която беше Дахамунзу [?], изпрати пратеник на баща ми и му написа следното: „Съпругът ми умря. Аз нямам син. Но за теб казват, че имаш много синове. Ако ми дадеш един твой син, ще го направя свой съпруг. Никога не бих избрала свой слуга, за да го направя съпруг!... Аз се страхувам!2
Царицата на Египет, която написала това писмо, е наречена Дахамунзу, а съпругът ѝ („техният господар“) е наречен Нибхуруя. Кои са тези царе?
Това са египетски имена, преведени на хетски език, опит не просто да се преведат, а да се предаде фонетичното им звучене. Малко място остава за съмнение, че това е Тутанкамон, чийто преномен (едното от двете имена, които се изписват в картуш) е Неб-хеперу-Ре.3 Хетите превели тези звуци като „нибхуруя“. Ако царят е Тутанкамон, тогава овдовялата царица трябва да е Анхесенамон, единствената му съпруга. И все пак името Дахамунзу нито изглежда, нито звучи като Анхесенамон. Вероятно онова, което е било преведено, е египетската фраза „Та хемет несеут“ - „съпругата на царя“ - както се е подписала на писмото си.4
Анхесенамон директно казала, че се страхува. От какво може да се уплаши царицата на Египет? Страната ѝ била в безопасност и стабилна по това време, благодарение на Хоремхеб имала силна войска. Администраторите Ейе и Мая били върнали просперитета на Египет. След смъртта на съпруга ѝ Анхесенамон би трябвало да е със статут на най-властния човек в страната. Но така ли е било? Хетите намекват, че те са причинили страха ѝ с нападението си на Амка, което събитие, макар и далеч от границите на Египет, накарало царицата да се бои за своята безопасност. Това обяснение не изглежда много вероятно, като се има предвид силата на Египет. По-скоро звучи като изхвърляне, като хвалба към самите себе си, на която хетите им се ще да вярват, вместо да посочат истинската причина за тревогата на Анхесенамон.